Учителите масово искат опростяване на учебните програми

Синдикат "Образование" към Конфедерация на труда "Подкрепа" проведе национално изследване по актуални въпроси, свързани с необходимите промени в българската образователна система. Проучването се осъществи в периода от 16 до 24 септември 2024 година, чрез електронни анкети и лични интервюта. В него взеха участие общо 3362 учители, родители и други заинтересовани страни от цялата страна.

Един от основните въпроси в анкетата е дали учебните програми трябва да бъдат опростени. Цели 78,5% от респондентите се съгласяват, че учебното съдържание трябва да бъде намалено с между 30% и 40%, за да се осигури повече време за практически упражнения и развитие на ключови компетентности. Едва 15,4% от анкетираните смятат, че основните проблеми не са в сложността на учебните програми, а в липсата на дисциплина, слаба мотивация и недостатъчно внимание по време на учебния процес.

Друг важен въпрос, разгледан в проучването, е свързан с евентуалното въвеждане на задължителна матура по математика за учениците в 12 клас. Мнозинството – 87,6% – категорично се противопоставят на това предложение. Основните аргументи, които се изтъкват, са свързани с различията в личностните способности на учениците и факта, че задължителната матура би дискриминирала тези, ориентирани към изкуствата и природните науки. Само 11,2% от участниците подкрепят въвеждането на такъв изпит, като твърдят, че това ще мотивира учениците да развият по-добри математически умения.

Относно готовността на образователната система за въвеждане на единен национален стандарт за качество, мненията също са предимно отрицателни. 39,6% от участниците смятат, че системата не е подготвена за такъв стандарт поради големите различия между отделните образователни институции. Други 38,8% смятат, че няма национален консенсус за дефиниране на качеството в образованието. Въпреки това, 11,5% са на мнение, че национален стандарт може да бъде въведен, но с условие за наличие на поне четири различни нива, които да отразяват спецификата на учениците.

На въпрос за учителските заплати, почти всички анкетирани – 98,8% – заявяват, че те трябва да бъдат увеличени с поне 20%. Това увеличение ще доведе до достигане на учителските заплати до 125% от средната брутна работна заплата за страната, което, според участниците, е необходимо за привличането на повече млади учители и мъже в професията. Само 0,8% смятат, че настоящите заплати са достатъчни и не се нуждаят от повишение.

Последният въпрос, който беше поставен в проучването, касае дисциплината в училищата и нейното влияние върху мотивацията и успеха на учениците. Според 61,5% от анкетираните, неспазването на училищния правилник е основната причина за демотивацията и слабите резултати на учениците. В противовес на това, 24,8% смятат, че дисциплината няма пряка връзка с учебните резултати.

Анализът на данните от проучването ясно показва, че учебните програми трябва да бъдат бързо и значително променени. Прекомерната тежест на учебния материал пречи на формирането на функционална грамотност у българските ученици. Опростяването на съдържанието и въвеждането на повече практически занимания ще помогнат за по-доброто усвояване на материала и развитие на критичното мислене у младите хора.

Не по-малко важен е въпросът за дисциплината в училищата. Проучването показва, че без строгото спазване на училищните правилници и контрол върху поведението на учениците, усилията за подобряване на учебните програми и преподавателските методи няма да донесат очакваните резултати. Липсата на дисциплина води не само до слаби резултати на изпитите, но и до неграмотност, нетолерантност и липса на човешки добродетели.

Дебатът за забраната на мобилни телефони в час също беше засегнат като пример за неправилно прилагане на правилата в училищата. Според Синдикат "Образование", подобни спорове могат да подкопаят цялата дисциплинарна система в училищата и да поставят под съмнение важността на спазването на училищния правилник.

Участниците в проучването изтъкват, че за да бъдат привлекателни условията за работа в образователната система, учителските заплати трябва да бъдат адекватно повишени. Без това, привличането на нови кадри ще бъде затруднено, а съществуващите учители ще продължат да изпитват финансови затруднения, което ще се отрази и на качеството на преподаването.