Църквата почита Свети Атанасий

Православната църква чества днес Свети Атанасий.

Той е духовен наследник и продължител на делото на Свети Антоний. В житието му пише обаче, че свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи.

След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младият Атанасий е произведен в свещеннически сан – дякон, а по-късно е назначен за архиепископ на град Александрия.

Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий свикват църковен събор в град Тир.

Не веднъж е бил изпращан на заточение, а в годините на изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но но житиеписание. Именно той пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний.

След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76 годишна възраст.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти. На този ден се извършват и ритуали, за да се изгонят чумата и шарката.

В народните вярвания св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!".

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Насо, Наска, Наско.