Честваме Андреевден

Днес Православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици.

Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието, например в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна църква почита светеца с празнична света литургия във всеки храм.

По нашето Черноморие той е почитан наравно със Св. Никола като повелител на морските бури, а в Югозападна България има поверие, че е баща на Св. Никола.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Именно с това е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб и др., за да наедряват. (Това обаче не е съвсем вярно от научна гледна точка, тъй като денят започва да расте след 21 декември - зимното слънцестоене.)

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

В някои райони на страната част от варивата се раздават за здраве и берекет из махалата, а на други места не изкарват храната от дома, за да не изнесат плодородието.

Тъй като празникът се пада по време на Коледни пости, всичко на масата трябва да е постно.

Може да се сготви всяка храна, която се сее на полето, в това число боб, леща, царевица, жито, булгур. Всички членове в семейството трябва да опитат от ястията. От тях се дава дори и на животните.

Друго важно блюдо, което трябва да присъства на трапезата за Андреевден, е празничната пита. Стопанката на къщата е ангажирана със задачата да я омеси, непосредствено преди самата вечеря.

След като питката е поставена в тавата, върху нея се оформя кръст. Както на почти всеки един празник, така и на Андреевден, питката се разчупва от най-възрастния член в семейството.

Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.