Честваме Деня на народните будители

Днес е Денят на народните будители - общобългарски празник, който почита делото на българските възрожденци - просветители, книжовници и революционери, възродили националния дух, стремеж към образование и книжовност след петвековното турско робство. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник на България.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

Отбелязват го за първи път в Пловдив през 1909 г.

Денят на народните будители е честван за първи път в Пловдив през 1909 г., а с постановление на Министерския съвет е признат за официален празник през 1922 г. Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на българските просветители.

Тогава правителството излиза с Прокламацията на Деня: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."

Комунистическият режим отменя празника

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. С този акт БКП се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ, в много селища на България този ден се отбелязва неофициално.

Празникът е реабилитиран от 1992 г.

След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията напразника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "МАТИ БОЛГАРИЯ". От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред Президентството и тържествена смяна на караула.

Големите Българи, които почитаме

Сред най-тачените български народни будители са Св. Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.

"Животът е съдържателен и смислен само, ако е обзет от идеализъм"

По повод обявяване празника за общонационален през 1923 г. просветният министър Стоян Омарчевски казва:

"Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж.

Само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...

Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали."