Човешките права започват с правата на детето, но защо още няма омбудсман за децата?

По време на 16-та конференция на Европейската мрежа на омбудсманите за деца (EМOД/ENOC) от Национална мрежа за децата (НМД) напомниха отново за нуждата от регламентиране на фигурата на омбудсман за децата в България. На конференцията в Кипър в средата на месец октомври повечето от страните в Европа имаха свои представители – за съжаление България не може да се похвали с това.

А темата, която се обсъждаше - за децата и правосъдието, беше изключително актуална и важна за нас, обяснява Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД и който присъства в Кипър, но като представител на Европейската мрежа за децата Eurochild. С него разговаряме и за нуждата от специален защитник на децата в България.

От Национална мрежа на децата призовават с изменение в настоящия закон за омбудсмана да се определи специализиран омбудсман за децата, но в рамките на институцията на общия омбудсман. С това ще се засили капацитета на институцията и все пак ще може да се работи по-активно за правата на децата, обяснява Георги Богданов. По думите му това е един по-лек вариант, който отчита цялостната ситуация на страната, а и пести средства на данъкоплатците. В този вариант администрацията на омбудсмана на детето ще бъде малка (4-5 души) и в рамките на общата администрация на омбудсмана.

Идеалният вариант би бил да има отделен омбудсман за детето, както е в Полша например, но сме напълно наясно, че министър Дянков не би разрешил, посочва Богданов: "Ние, от неправителствените организации, предлагаме такъв приемлив и разумен според нас вариант – без излишни администрации, но все пак с фокусиране на работата върху правата на детето."

За страната формирането на такава длъжност е важно по редица причини. Чисто формалната е, че страната ни е критикувана и вече са давани два пъти препоръки за създаването на независим орган за правата на детето. Още през 1997 година Комитетът по правата на детето на ООН (КПД) дава препоръки към страната ни за съблюдаването на правата на детето от независим орган у нас, като през 2008 Комитетът отново припомня, че България няма такъв орган. Следващата година България ще трябва да рапортува как е изпълнила препоръките на Комитета, а това още не е станало, обяснява Богданов.

Важно в тази препоръка е именно думата независим орган – в такъв случай това може да е омбудсман или комисар, както е в други страни. Съществуващата Държавна агенция за закрила на детето не може да изпълнява тази функция, тъй като тя е част от изпълнителната власт и изпълнява ролята по-скоро на вътрешноведомствена агенция, която работи за правата на детето и следи и координира конкретното изпълнение на социалните услуги. Омбудсманът за детето не би трябвало да се занимава с конкретни казуси, обяснява Георги Богданов, а да следи цялостната дейност на всички институции, както и да координира различните политики, които са за децата или ги засягат.

"Така омбудсманът трябва да може да работи в различни сфери – здравеопазването, образованието и държавните институции, с медиите е също много важно. Омбудсманът за детето трябва да бъде медиатор между държавата, неправителствените организации и гражданите и в предлагания от нас вариант това е напълно възможно", посочва изпълнителният директор на НМД.

"Мястото на омбудсмана е да събира, да говори, да алармира обществото по наболели въпроси за правата на детето, той трябва да пресреща дори и различните политики на работа на различни организации от гражданския сектор, които понякога са диаметрално противоположни въпреки че работят за една кауза – за децата", допълва Богданов.

Според него страната ни трябва да издигне и омбудсман за децата, тъй като точно от спазването на правата на детето започва изграждането на този фундамент на демократичното общество:

"Човешките права започват с правата на детето. Правата на детето са по-специфични права от гледна точка на това, че те изискват много повече внимание за концентриране на политиките в една посока, така че да се променят политиките за семейството, а това означава и политиките към възрастните."

В момента според последните промени в Закона за омбудсмана правата на детето трябва да бъдат защитавани от общия омбудсман.

По думите на Богданов съществуващият омбудсман не може да изпълнява ролята си свързана с детето, тъй като той гледа по-цялостно проблематиката за правата на човека, която е твърде обширна тема, касаеща въпросите на хората с увреждания, етническите малцинства, социалните, здравни и образователни права и пр. А правата на детето трябва да се фокусират и да се разглеждат през всичките тези призми – и на малцинствените проблеми, и на възрастовите различия.

Затова и от НМД призовават Народното събрание да приеме поправки и то само в един член от закона, с което да се отворя пътят за създаване на служба на омбудсман за децата в България. В близко време предстои и среща с настоящия омбудсман Константин Пенчев по темата.

Като пример на действия от страна на омбудсмана Богданов посочва дискусиите, които би трябвало да бъдат предизвикани от институцията, покрай предложения законопроект за детето. Текстове от законопроекта предизвикаха преди месеци доста бурни реакции в обществото, а в момента работата по новия закон е замразена. От МТСП посочват, че са оттеглили законопроекта заради съпротивата на много граждански организации, но според Богданов просто липсва политическа воля да се работи в тази посока.

Един детски омбудсман в тази ситуация би трябвало да събере различните граждански организации и движения и да предизвика дискусии, разяснения, както и да даде за пример други законодателства. С проекта на закона за детето стана така, че "с мръсната вода изхвърлихме и бебето", тъй като в предложеният законопроект имаше доста неща, които трябваше да се ревизират и премахнат, но имаше и твърде много положителни и важни за страната ни, като например забраната за настаняване в институции на деца до 3 годишна възраст, списък на хора, които са имали сексуални посегателства към деца, така че да се пресече техният път до бъдещата им работа с деца и много други.

Някои от най-изтъкването критиките към законопроекта не са на дневен ред към този момент за обществото ни. Георги Богданов допълва, че именно омбудсманът за децата би трябвало да защитава семействата и децата от недобрите практики на институциите. "Този омбудсман трябва обаче и да е наясно защо социалните служби не могат да изпълняват своите функции и задачи. И съответно както е в момента - той трябва да се застъпва за промяната на дадена политика и редовно да води разговори с министъра и да иска промяна на наредбите, на нормативната база и законите. Той трябва да се застъпва за определени въпроси, като например увеличаване на капацитета на социалните служби, които работят с деца. "Защото не може един социален работник да работи със 120 случая с деца, при положение че нормата е 20-24 до 30 и заплатата му да е 360 лв.", казва още Георги Богданов.

Накрая той подчертава, че омбудсманът за децата е неотменна част от пътя на страната ни към европейския ценностен модел и дори и да отлагаме това във времето, все някога дневният ред ще дойде. И по-добре да е сега, без отлагане, защото почти всички европейски държави имат такъв специализиран омбудсман за детето – Испания, Франция, Шотландия, Северна Ирландия, Русия, Украйна и други. От съседните и съпоставими с България страни Богданов изброява – Гърция, Сърбия, Хърватска, Черна гора, дори и една по-бедна от нашата страна като Молдова – всички те имат омбудсман, който да следи за правата на децата.