Щетите от земетресението в Перник възлизали на стотици милиони лева?!

Една от любимите ни думи е „адекватност". Освен че звучи красиво, тя крие в себе си по-дълбок смисъл. Идва от латински и означава „изравняване", „достигане на едно и също ниво". Уви, у нас думата обикновено върви с отрицателна частица пред себе си и сме свикнали да я използваме в негативния й вариант „неадекватност" - разбирай липса на съотношение, разлика в големините. Искате ли сега да си поговорим за адекватността към едно земетресение с магнитуд 5.8 и кое в общата картинка ни идва в повече, за сметка на онова, което ни липсва. Според скалата на Рихтер трусовете между 5.0 и 5.9 минават за умерени. Средно в света за година се случват около 1319 подобни (за сравнение, една десета по-нагоре и възможността за случване вече намалява 10 пъти). Ефектът му според описанието на американския сеизмолог се състои в евентуалните щети върху зле конструирани и твърде стари сгради и нищожни повреди по постройки, спазили всички предписания. В този смисъл дефиницията на сполетялото ни земетресение е напълно адекватна на реалната картинка. Частични разрушения претърпяха нестабилни постройки, устойчивите конструкции само се разлюляха. Напукани язовирни стени няма как да са налице, те са проектирани да издържат минимум 7.7 по Рихтер. Как стоят нещата обаче при обществената реакция? По медицински данни над 80% от пострадалите (слава Богу - леко) са в следствие на паника. А паниката е най-ярката проява на неадекватност. Масово тичане по стълби, летящи асансьори нагоре-надолу, евакуация в неизвестна (също толкова несигурна) посока, стоене на улицата под сгради с опасност от падащи предмети и гигантска амплитуда на реакциите - от ужас до еуфория. Изобщо няма смисъл да коментираме безумното очакване телевизията (!) да ви информира. Дори да приемем, че технически е възможно, първо - вие отдавна е трябвало да изключите тока (както гласят всички инструкции в такъв случай) и второ - оставането в помещение с имагинерно очакване някой подранил сутрешен водещ да цъфне на екран и да ви успокоява (плаши) само притъпява нормалния мащаб на реакцията ви. В такива моменти единствената адекватна медия е радиото, при това не в домашна атмосфера. Да ни прощавате, но facebook е бърз, но точно толкова достоверен източник на информация, колкото и консорциума от паникьосани съседи наоколо, тотално подвластни на слуховете. Очакването властта да предприеме всеобщи мерки спрямо природен катаклизъм минути след труса също е повече от несериозно. Ето как вчерашното земетресение ни показа, че ние изобщо не сме подготвени за подобна заплаха. Реагираме или твърде лековато, или преиграваме. И двете са крайно несъотносими с реалните събития или иначе казано - неадекватни. Може би ще възразите, че това е естествено. Няма как в 3 посред нощ обикновеният гражданин да прецени силата на труса, възможността за евентуален афтършок и повторно разлюляване. Уплахата е нормална човешка реакция. И за да бъде овладяна тя и хаосът, който неизменно води след себе си, органите на гражданска защита по света отдавна са разработили серия от стъпки в подобни ситуации. Смисълът им не е в предпазването, а в рационализирането на страха и съхраняването на елементарна самодисциплина. Та следващия път, когато след подобна случка изправим показалец и започнем да сочим кой не е реагирал адекватно - електронни медии, спешни телефонни централи или висши държавни чиновници, може би е добре да обърнем пръста и към самите себе си. Защото не можеш да очакваш вечно някой друг да ти изравнява нивата между външния и вътрешния свят. Пък било то и в ситуация 5.8 по Рихтер.

Една от любимите ни думи е „адекватност". Освен че звучи красиво, тя крие в себе си по-дълбок смисъл. Идва от латински и означава „изравняване", „достигане на едно и също ниво". Уви, у нас думата обикновено върви с отрицателна частица пред себе си и сме свикнали да я използваме в негативния й вариант „неадекватност" - разбирай липса на съотношение, разлика в големините. Искате ли сега да си поговорим за адекватността към едно земетресение с магнитуд 5.8 и кое в общата картинка ни идва в повече, за сметка на онова, което ни липсва. Според скалата на Рихтер трусовете между 5.0 и 5.9 минават за умерени. Средно в света за година се случват около 1319 подобни (за сравнение, една десета по-нагоре и възможността за случване вече намалява 10 пъти). Ефектът му според описанието на американския сеизмолог се състои в евентуалните щети върху зле конструирани и твърде стари сгради и нищожни повреди по постройки, спазили всички предписания. В този смисъл дефиницията на сполетялото ни земетресение е напълно адекватна на реалната картинка. Частични разрушения претърпяха нестабилни постройки, устойчивите конструкции само се разлюляха. Напукани язовирни стени няма как да са налице, те са проектирани да издържат минимум 7.7 по Рихтер. Как стоят нещата обаче при обществената реакция? По медицински данни над 80% от пострадалите (слава Богу - леко) са в следствие на паника. А паниката е най-ярката проява на неадекватност. Масово тичане по стълби, летящи асансьори нагоре-надолу, евакуация в неизвестна (също толкова несигурна) посока, стоене на улицата под сгради с опасност от падащи предмети и гигантска амплитуда на реакциите - от ужас до еуфория. Изобщо няма смисъл да коментираме безумното очакване телевизията (!) да ви информира. Дори да приемем, че технически е възможно, първо - вие отдавна е трябвало да изключите тока (както гласят всички инструкции в такъв случай) и второ - оставането в помещение с имагинерно очакване някой подранил сутрешен водещ да цъфне на екран и да ви успокоява (плаши) само притъпява нормалния мащаб на реакцията ви. В такива моменти единствената адекватна медия е радиото, при това не в домашна атмосфера. Да ни прощавате, но facebook е бърз, но точно толкова достоверен източник на информация, колкото и консорциума от паникьосани съседи наоколо, тотално подвластни на слуховете. Очакването властта да предприеме всеобщи мерки спрямо природен катаклизъм минути след труса също е повече от несериозно. Ето как вчерашното земетресение ни показа, че ние изобщо не сме подготвени за подобна заплаха. Реагираме или твърде лековато, или преиграваме. И двете са крайно несъотносими с реалните събития или иначе казано - неадекватни. Може би ще възразите, че това е естествено. Няма как в 3 посред нощ обикновеният гражданин да прецени силата на труса, възможността за евентуален афтършок и повторно разлюляване. Уплахата е нормална човешка реакция. И за да бъде овладяна тя и хаосът, който неизменно води след себе си, органите на гражданска защита по света отдавна са разработили серия от стъпки в подобни ситуации. Смисълът им не е в предпазването, а в рационализирането на страха и съхраняването на елементарна самодисциплина. Та следващия път, когато след подобна случка изправим показалец и започнем да сочим кой не е реагирал адекватно - електронни медии, спешни телефонни централи или висши държавни чиновници, може би е добре да обърнем пръста и към самите себе си. Защото не можеш да очакваш вечно някой друг да ти изравнява нивата между външния и вътрешния свят. Пък било то и в ситуация 5.8 по Рихтер.