Янка Такева: Сиренето е еднакво и за политика като цена, и за учителя

Днес е първият учебен ден. Тази година първият звънец удря на 17-ти септември - Деня на София, а не както обикновено - на 15-ти септември. Причината - 15-ти септември бе в събота, затова официалното откриване бе отложено за понеделник - 17 септември.

Тази година над 63 хиляди първолаци в страната за първи път ще прекрачат училищния праг, като около 10 500 от тях ще са в София. През тази учебна година всички 5-годишни деца ще бъдат обхванати в системата на образованието.

В 118 училища в страната продължават ремонтите, но те няма да попречат на първия учебен ден.

Най-тежка е ситуацията в Перник, където силното земетресение от месец май затрудни нормалния старт на учебната година. Сградите на няколко училища пострадаха при труса.

42 училища се закриват.  През тази година са открити само две нови училища – едно във Велико Търново и едно по линия на стратегията за учене през целия живот към едно от местата за лишаване от свобода.

От общо 732 296 ученици, трайно не посещават училище 2 693. 1036 ученици – поради отсъствия, 42 имат слаб успех, а заради социални или семейни причини на училище не ходят 1 615 деца. До края на септември министерството трябва да изработи проекта на стратегия за превенция на отпадането от училище. Ще бъде изготвен регистър на децата в риск.

За всички тези наболели въпроси потърсихме председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Какви са очакванията Ви за новата учебна година?

- Тази учебна година ще стартира с очаквания да имаме добра организация, добра дисциплина, мотивирани ученици, добре настроени родители към училището, добре мотивирана общественост към училището, което е изключително важна институция, добро отношение към учителя, защото не всеки може да бъде учител.

Безспорно, учебната година ще започне и с една друга надежда, която е изключително важна от гледна точка на това, че очакваме едно добро управление на системата, от гледна точка на зачитане достойнството на учителя, свободата му, възможността му за творческа изява в класната стая, а не схоластично спазване на методиката, която в някои отношения, е остаряла и би трябвало учителят да бъде разкрепостен, за да може да работи с децата.

Очакваме една година, в която бюджет 2013 ще бъде по-щедър за образованието, за да имаме възможност в образованието да работим със 100 % от единния разходен стандарт, за което са необходими 170 млн. лв. Това са нашите пари, които трябва да ни бъдат дадени, защото от 2009 година те са неправомерно задържани.

Очакваме учителя да бъде с по-добър социален статус от гледна точка на заплащането, защото както казват колегите в писмата, които изпращат до НС, МС, МОМН - "Сиренето е еднакво и за политика като цена, и за учителя".

Не може един директор на дирекция да получава 2700 лв., а учителят – да получава 450 лв. Мисля, че е крайно време тази справедливост да се наложи в обществото. Ние, като учители, искаме в зависимост от голямата обществено значима длъжност, която изпълняваме в обществото повече от това, което правят министерските чиновници – да получаваме колкото тях.

Ще продължавате ли да настоявате пред министъра на образованието за увеличение на учителските заплати?

- Ние, синдикатите, поискахме 170 млн. лв. в бюджет 2013 за средното образование. Това са нашите пари, за да работим на 100% от единния разходен стандарт. Ние поискахме, а оттук нататък топката е в игралното поле на министър Игнатов и на министър Дянков. Те да отговарят, ние каквото трябваше казахме. Оттук нататък моралната, нравствената и всякаква друга отговорност да носят двамата министри.

Какво мислите за поредното закриване на училища – този път 42. Само последните две правителства закриха над 400 училища в България?

- От 1990 г. до днешна дата се закриха над 1900 училища и детски градини. От системата излязоха над 100 000 учители и персонал от системата на средното образование. Това се получи поради демографските проблеми. Просто ги няма децата.

През 1990-та година имахме 1,6 млн. ученици. Сега са 629 хиляди. Виждате колко много са намалели, колко е голям демографския срив, колко голяма дупка в системата на средното образование отвори липсата на деца и мрежата от учебни заведения безспорно се наложи да бъде изключително свита.

Що се отнася до закриването на училищата досега – онзи ден направих справка чрез "Държавен вестник". 23 училища досега със заповед на министъра на образованието по предложение на общинските съвети, защото министърът на образованието не може да направи закриване, преструктуриране или преобразуване на училище, ако не направят предложение общините. Общините са направили предложение.

На този етап ще има преобразуване и закриване на 23 училища. Но пак казвам - причина за това са демографските проблеми, а не някои други.

Но всеки един демографски проблем, едно закриване на училище води до невъзможността училището да бъде близко до местоживеенето на ученика. Не всички деца искат да пътуват поради социални, етнически и други причини въпреки осигурените възможности за транспорт и защитените средищни училища. И тук общините трябва много добре да си направят сметката – искат ли ние да имаме правомерна мрежа от развити населени места в България или някъде целенасочено унищожаваме цели райони, защото, когато се закрие училището родителят безспорно започва миграционен процес и отива там, където детето му трябва да учи.

Така се обезлюдяват райони. И вие много добре знаете, че картата на България е вече до такава степен актуализирана, че ние имаме около 500 закрити населени места. Това е плод на една недобра регионална политика на правителствата от '90-та година до днешна дата.

Мисля, че това ще изиграе много лоша шега на България, защото ние не трябва да разсъждаваме, че регионите в България са княжества. Защото ние имаме 6 септември – Съединението на България и трябва да се поучим от историята. Не трябва отново да разделяме България на княжества.

Тя трябва да има цялостна, единна регионална политика за държавата. Оттам единна образователна политика от гледна точка на правомерно разпределение на мрежата от училища и детски градини, защото училището стои в основата на националната сигурност на една държава, независимо тя дали е в европейски щати, Европейски съюз или е самостоятелна.

Дълбоко съм убедена, че умните хора, които трябва да разсъждават по този въпрос, мислят за тези неща. Но вече изпуснахме редица неща от гледна точка на образованието, защото никой не слага образованието в приоритетите си и като основа на националната сигурност. Ако беше така до днешна дата нямаше да имаме 1 милион неграмотни, нямаше да имаме 200 хиляди деца, родени от българи в репродуктивна възраст в чужбина, или завели си децата в чужбина.

Ако беше така ние нямаше да пълним бюджета на МТСП и да даваме социални помощи без положен труд, а щяхме да инвестираме в образованието. Синдикатът на българските учители смята, че ние имаме обърната социална политика.

Социалната политика трябва да бъде насочена към образованието и всички останали министерства трябва да бъдат подкрепящи социалната политика, а не водещи в това отношение. Защото в Турция или в Албания – съседни балкански страни, ако дете не ходи на училище ще получи социални помощи?! Ще получи детски надбавки, ще изнудват, че децата няма да ходят на училище, ако не получи родителят бележка за детски надбавки? Къде се намират?

Какво мислите за новия за Закон за училищно и предучилищно възпитание?

- Този закон не решава проблема за обхвата на децата в училище и задържането на децата в училище. Този закон е загатнал за някои неща. Те трябва да бъдат доразработени като ясни записи в закона и след това пренеси в т.нар, стандарти, за да може да има ясна политика в това отношение.

И училищата трябва да бъдат освободени от натиска на родителите, които издевателстват над директори и училища. Делегираните бюджети, ако бяха много хубави като философия и като начин на изпълнение, нямаше да бъдат отменени в Англия. Делегираният бюджет показа изключително много дефицити в образователната система и министър Игнатов има за задача да отчете тези дефицити и да направи предложение пред министър Дянков те да бъдат оправени. Иначе образованието ще бъде една зависима институция от всеки, на когото му хрумне да прави каквото си иска. В крайна няма да имаме образование.

Очаквате ли проблеми с обхвата на 5-годишните деца?

- Не. Не очаквам. В София и в големите градове проблемът е решен поради това, че голяма част от училищата преустроиха класните стаи и ги приведоха в изисквания към стандартите. Това е едно изключително умно решение на Министерството на образованието, подкрепено от синдиката. Ние смятаме, че трябва да е задължително посещението и на 4-годишните в детска градина.

По този начин майките, татковците, бабите, дядовците имат възможност да работят спокойно на работните си места. Децата им да се възпитават, да се обучават, да се социализират, да се опазва здравето им в детските градини. Светът тръгва към възможности за освобождаване на съзнанието на родителя, когато е на работното място.

С какво ще допринесе ученическото портфолио?

- То не е нещо ново. И досега всеки ученик си има досие и най-различни документи в него. Е, сега ще трябва да го обогатим с работата по проекти. Няма абсолютно никакъв проблем, правили сме го и ще продължаваме. Друг е въпросът как и по какъв начин това портфолио трябва да оказва влияние върху развитието на самото дете.

Защото в чужбина досието или портфолиото на самото дете му дава възможност да избере и по-добър университет, без кандидатстудентски изпити, да бъде с по-добра класация във висшите учебни заведения. Това портфолио служи и за неговата бъдеща работа и социална реализация, а не му служи, само за да престои 12 години в средното образование.

Някои учители смятат, че необходимо въвеждането на оценка за поведение. Вие на какво мнение сте?

- Синдикатът на българските учители смята, че в една образователна система, която уважава достатъчно добре себе си и която действително мисли най-кадърните да вземат бъдещите решения в държавата, трябва да има оценка за поведение. Това също трябва да влезе в портфолиото.

Какво е Вашето пожелание за първия учебен ден?

- Искам да пожелая на всички учители, родители и ученици много здраве и късмет и особено на българския учител – изключително самочувствие. Без него нито едно общество не може. Колкото повече хора осъзнаят необходимостта от уважение към институцията и към учителя, толкова по-добре ще уважават и ще имат положително отношение към собствените си деца.

Всяко унижение на учителя удря по децата, които оттук нататък живеят с комплекси.