Българският Обама, ама друг път...

Недопускането на медиите на тържествената вечеря ифтар в Пловдив на 7 август 2013 г. няма как да попадне в графата всяко чудо за три дни или пък само в рубриката на това му се казва медийна политика, а в случая и протоколна.

Всеки опит да се даде обяснение и разяснение за случката не затваряше темата, а я подновяваше и в това няма нищо случайно. Отдавна отпадна въпросът кой го извърши, гаф ли е или не, или как на Атака й се развързаха ръцете да гласува по съвест срещу всяко едно вето внесено от президента.

Тържествената вечеря ифтар отвори тясна врата в широко поле за интерпретации, коментари, догадки, а от тук и за спекулации, включително и за създаване на конспиративни теории.

Вярно е, че и при присъствието на медиите коментарите щеше да има, но те нямаше да имат висок резонанс и да получат значима популярност. Това не се определя от политическата обстановка у нас в момента. Въпросът е не дали президентът да присъства на вечерята ифтар тази година или пък догодина, да се вижда ли или не с представители на мюсюлманската общност у нас, че и в по-широк състав. Дали да подражава на Обама или не.

Нито пък е част от информационната война, която уж се води в момента по отношение на случващото се у нас, то пък е една война... Може да говорим за отразяване волно или неволно, перифразирайки ленинската линия медиите да бъдат не само колективен пропагандатор, колективен агитатор, но и колективен организатор, представяйки я удобно за някои едва ли не като опит на другата страна да отклони общественото внимание в друга плоскост от протестите на жълтите павета.

От тук и опитът да бъде обяснен различния начин на поднасяне, пренебрегване и/или игнориране на случая. Впрочем по темата за колективния организатор и печата навремето се е произнесъл и бащата на народите – Сталин.

Недопускането на българските медии доведе до това да се научават новините за вечерята от съседна Турция. Азбучна политическа истина е, че журналистът си е журналист 24/7 (24 часа, 7 дни в седмицата), даже когато е и част от дадена делегация, което не се връзва много да бъде оправдание защо не присъстват българските. От тук се стигна до ситуацията да ни се поднася на части информация за събитието отвън. Да се разкрива завесата от едната страна само, избирателно, да се повдигат много въпроси и от тук да се гадае, да се правят предположения ставало ли е въпрос за имотите, какво е неформална среща, какво е говорено на нея, кой до кого е седял и т.н.

Прилича ли на среща в контекста на неосманизма, или пък може би на нещо като вечеря на приятели на ЕНП сред мюсюлманската общност в Югоизточна Европа, няма как да не се забелязва отсъствието на представители от ДПС, който са част от либералното семейство и от тук иде ли реч за подкрепа на един или друг политически субект у нас.

Иначе, Барак Обама организира традиционната вечеря ифтар в присъствието на конгресмени, сенатори, посланици на мюсюлманските страни, а също и известни американци мюсюлмани. Подчертава се приносът на мюсюлманите в САЩ, търси се това което не разделя, а обединява и политическият подтекст е ясен.

От това, което ние научихме от турските медии за речта на президента Росен Плевнелиев е нейната насоченост в миналото, което разделя, за втората родина, за поставеното равенството едва ли не между религия и етнос. Това отново породи критика, а и не само... В такива моменти трябваше да се търси положителното, което да се изтъква, посочва като пример, каквито не може да кажем, че няма у нас.