Вселенският патриарх Вартоломей поиска от българската държава да върне църковни ценности, които, според него, принадлежали на гърците. Той заяви това, след като бе удостоен от българския президент Росен Плевнелиев с най-весокото ни държавно отличие - орден "Стара планина" I степен.
В словото си президентът Плевнелиев отбеляза, че Вселенският патриарх Вартоломей е забележителна личност с огромно влияние както в православния свят, така и в глобален аспект и високо ценим неговата многостранна дейност за благото на православната църква, за укрепването и обогатяването на разбирателството и толерантността между всички християни, както и между различните световни вероизповедания
На това патриарх Вартоломей постави въпроса за връщането на "заграбеното" от гърците. "Особено би допринесло по посока, както на напредъка и развитието на отечеството ви в ЕС, така и на единството на църквата и народа му с останалия православен свят и преди всичко с Вселенската патриаршия, връщането на отнетите по времето на войни и "неразбории" на Балканския полуостров свещени богослужебнни ценности на естествените им правоимащи свети митрополии и свети обители на Северна Гърция", заяви Вартоломей.
"Особено молим за светините от нашите свети патриаршески и ставропадиални обители – Св. Богородица Икосифиниса в планината Пангей и Честния предтеча край Сяр и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората", посочи негово Всесветейшество
"Вярваме, че при съвместната грижа на българската държава и на църквата й окончателното изцеляване на тази тежка рана, която въпреки положените досега усилия остава все още отворена, би станало исторически момент във вашия президентски мандат и би отворило една нова златна страница в отношенията на България със съседните й православни народи и с обединена Европа, като ще свидетелства красноречиво за придържането им към онези принципи, които са международно установени и действат, каза Вартоломей. По думите му "едно такова действие като похвалния аналог с връщането преди години на Историята на Паисий на Зографския манастир в Света гора би потвърдило на дело общия съвместен път в лоното на ЕС и на православната вселена", заяви още вселенският партиарх.
По време на войните на национално обединение от 1912 до 1918 г. в посочените по-горе територии живее основно българско, турско и гръцко население /предимно по крайбрежието на Македония и Тракия/. Българите в Сяр, Ксанти и Драма имаха свои училища и църкви, построени със средствата на техните църковни общини. След като България загуби последователно Междусъюзническата /1913 г./ а след това и Първата световна война/1914-1918/ българското население в днешна Северна Гърция беше прокудено от родните си домове. Техните църкви и училища бяха отнети насилствено от Екзархията и предадени на Константинополската патриаршия, чийто глава днес е Вартоломей. Бруталните сцени на насилия – масовото изтребление на българите от Драма и Сяр - са описани в Карнегиевата анкета, отбелязва БГНЕС.