Водородно захранване за следващите 100 години

И до днес един от най-ефективните и удобни начини за транспортиране на товари остава корабоплаването. Много от съвременните съдове обаче се захранват от дизелови мотори, които не разполагат нито със системи за филтриране на вредните газове, нито с модерни системи за контрол.

Учени от университета в Бирмингам решили да се захванат с решаването на този сериозен екологичен проблем. За целта те взели стара канална баржа и подменили дизеловия ѝ двигател с високоефективен електрически мотор и мощна батерия, зареждаща се от водородни горивни клетки.

През септември 2007 г. така "тунингованата" лодка, наречена Ross Barlow, е била пусната за тестване по дългата 3500 километра система от водни канали във Великобритания. Най-сериозното изпитание било изминаването на 105 километрова отсечка в продължение на четири дни.

В света на корабостроенето властват други правила, различни от тези в автомобилния и самолетния бранш, обясняват създателите на проекта. Тук теглото на практика няма значение за разлика от двигателната система. Нейният жизнен цикъл трябва да е поне толкова дълъг, колкото е този на самия съд.

Базирайки са на опита от други захранвани с електричество канални лодки, инженерите поставили на баржата мотор с постоянен магнит с мощност от 10 киловата. За да осигурят енергия за по-дълги пътувания, те добавили и водородна горивна клетка с мощност от един киловат, която захранва батерия, чиято мощност е 47 киловата.

Тази система била разработена първоначално под формата на UPS за нуждите на телефонните компании. В случая била използвана оловно-киселинна батерия, която била избрана заради лесната ѝ поддръжка, ниската ѝ цена и улеснено презареждане. Единственият ѝ недостатък – високото тегло - в случая е от пренебрежимо малко значение за лодките, плуващи в спокойните води на вътрешните канали.

Водородното захранване на горивните клетки на баржата е осигурено от система за съхраняване на хидрид, разработена от швейцарския изследователски институт Еmpa. Средата за съхранение се състои от прахообразна смес от няколко метала, която е поставена в стоманени контейнери. Металният прах абсорбира водорода, който може да бъде отделен впоследствие при нагряване. Баржата е снабдена и със соларен панел с мощност до 320 вата.

Инженерите изчисляват, че при тези показатели, ако лодката изминава до 650 километра годишно, по британските водни канали, то тя ще може да работи в продължение на 100 години, като зареждането ѝ с гориво ще бъде веднъж месечно.