Военните се реализират най-добре в България

Направлението "военно дело" във висшето образование осигурява най-добра реализация на завършилите. Това съобщи Георги Стойчев от институт "Отворено общество", директор на консорциума, който е изработил рейтинговата система на висшите училища.

При служителите в системата на националната сигурност и армията има най-високи доходи и най-ниска безработица. Те формират и най-големият дял на осигурените лица в България.

"Военното дело е много стабилен пазар. Освен това военните училища не приемат студенти, колкото има желаещи, а колкото места има за реализация на тези бъдещи офицери след това. Военното образование е изключително скъпо.

Не знам дали си го представяте, ама те (студентите - б. а.) живеят във военното училище, там спят, обличат ги, хранят ги, мунициите са изключително скъпи, с които те се учат да бъдат военни и просто космически са цените", обясни Стойчев.

Обучените за военни пазят военна тайна и "не бива да ходят много-много по чужди страни", каза от своя страна министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

Рейтинговата система, според министър Игнатов, постига три основни цели – прозрачност на системата, измерване на качеството и диференцирано финансиране на висшите училища, според успех на научните направления, които предлагат.

Държавните университети, чиито научни направления заемат първите и втори места, ще получат по 25% допълнително финансиране. Парите ще бъдат приведени по сметките на ВУЗ-овете в началото на юни. Общо са осигурени около 12 млн. лв.

Всеки потребител може сам да направи своя класация на висшите училища, които в България са 51 на брой, по професионални направления.

За измерване се използват както субективни критерии – анкети сред студентите, така и обективни – данни от МОМН, НОИ и др. Индикаторите са 47 на брой.

Новият елемент в системата е възможността представянето на различните професионални направления в едно висше училище да бъдат сравнявани по конкретен индикатор. Например, можете да измерите студентите от кое направление в СУ "Св. Климент Охридски" имат най-висок осигурителен доход. Резултат – завършилите компютърни науки.

Първата част на системата съдържа данни на университетите, а втората – за класациите. Те са два вида – стандартизирани и собствени. През тази година има нов индикатор – ексклузивност на преподавателския състав, т.е. измерител на частта преподаватели, които водят лекции в няколко университета. Включват се и индикаторите "принос към осигурителната система" и "регионална значимост", като последният измерва полезността на кадрите към местната икономика.

Георги Стойчев даде пример за съставянето на собствена класация. По направление "Администрация и управление" например, възможност за обучение предоставя всяко второ българско висше училище. Водещи университети в това направление са УНСС, СУ "Св. Климент Охридски", Американския университет и Академията на МВР.

По отношение на индикатора "учебен процес" най-добри резултати дава УНСС, но по отношение на реализацията – СУ и Американският университет. Водещ по престиж е "Алма Матер". Има голяма разлика в доходите на първите и последните ВУЗ-ове в класацията – тя е около 3 пъти, а на безработицата – до 6 пъти.

Интересна информация дава класацията на медицинските ВУЗ-ове. Може да се каже, че в това направление всички висши училища са конкурентоспособни.

Студенти по медицина стават само отличници с успех поне 5,50. Безработицата между възпитаниците на МУ София е почти нулева. Близо 90% от завършилите работят по специалността си. Всеки втори студент, който се обучава по медицинска специалност, обаче не се реализира на българския пазар на труда. А всеки трети студент в българските медицински ВУЗ-ове е чужденец.

Най-масов интерес в последните 5 години има към направлението "икономика". За този период над 55 хил. души са завършили за икономисти. Всички студенти, завършили всички инженерни специалности и природни науки, са по-малко от икономистите в България.

На двама инженери се падат двама икономисти и един, завършил администрация и управление, допълни Георги Стойчев. Той посочи още, че за 5 години са обучени 100 пъти по-малко математици отколкото икономисти.

В това направление първите места са за Американския университет и СУ "Св. Климент Охридски", следвани от УНСС. Но трябва да се има предвид, че УНСС е обучил 14 хил. студенти за последните 5 години, а СУ – 730, а Американският – 188. Едва 38% от завършилите ВУЗ-а в Благоевград остават и обслужват българската икономика и нито един няма намерение да остане в региона на Благоевград.