Всеки втори българин е вярващ

На всеки двама български граждани малко повече от един е вярващ. Това показва международно проучване на глобалната изследователска асоциация УИН/"Галъп интернешънъл". Оказва се, че религиозните хора у нас отстъпват като дял от населението спрямо останалия свят, но в същото време зад границите ни има доста повече атеисти, отколкото в страната. 62% от хората по света се определят като религиозни. Всеки четвърти се самоопределя като нерелигиозен, а 9 на сто казват, че са атеисти. Останалите не могат да отговорят на въпроса. У нас пък 51% се определят като религиозни хора. 36 на сто - като нерелигиозни. Атеистите пък са едва 3% са атеисти, а всеки десети не може да отговори. Това поставя България в средата на "класацията" по декларирана религиозност - под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските, които се наблюдават в редица други страни от Западния свят, например, уточняват от "Галъп интернешънъл".

Изследването показва още, че в България 58% от хората вярват в Бог, 29% - че има живот след смъртта, 60% - че човек има душа, 23% вярват в съществуването на ада и 25% - в рая. И тук България е под средните нива за света.

”Българите декларират най-ниска степен на религиозност в сравнение с останалите Балкански страни. Същевременно обаче в сравнение с основни западноевропейски държави като Белгия, Австрия, Германия, Франция и т.н, заявената религиозност у нас е по-висока, с изключение на Италия. По показателя "религиозност" в глобален мащаб ние сме в златната среда", коментира вицепрезидентът на УНИ/"Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев.

Резултатите от изследването, проведено в общо 68 държави сред 66 хил. души показва, че жените са по-религиозни от мъжете. При представителките на нежния пол 65% казват, че са вярващи, докато при силния пол този процент е 58. Също така младите и най-възрастните се самоопределят като по-религиозни от хората на средна възраст. В същото време обаче разликите не са големи. Във възрастовите групи, обхващащи хората между 18 и 44 години, 62% от интервюираните казват, че са вярващи. При тези между 45 и 64 годишна възраст процентът пада на 60, а при над 65-годишните отново се покачва до 62 на сто.

Доста сериозна е обаче разликата между религиозните и нерелигиозните, когато резултатите се погледнат откъм степен на образование и доходи. В този случай най-голям е делът на вярващите сред хората без образование или само с основно – 83%. От тези с начално вярващите вече са 73 на сто. От завършилите гимназия като религиозни се определят 56%. При възпитаниците на ВУЗ-ове със степен бакалавър вярващите са 56%, а при имащите още по-висока степен на образование – 49 на сто.

Подобна тенденция се наблюдава и при нивото на доходите, макар и не с толкова големи разлики. Хората, които разчитат на най-малко пари, са най-религиозни – 66%. При тези със средни доходи за вярващи се самоопределят 62 на сто, докато сред най-богатите за вярващ се признава точно всеки втори.