Всяко трето IT у нас – самоук или ходил на курс

Всеки трети IT специалист, работещ у нас, не е учил нищо подобно в университет или училище. Нещо повече, половината от тази група работници дори са самоуки. Това показват данните от национално проучване "Заплатите в софтуерния бранш", проведено от Innovation Center и публикувано във връзка с провеждането на Startup World Cup съвместно с Global Tech Summit.

Според проучването 16% от работещите в софтуерните компании у нас сами са се учили на това, което практикуват в момента. Други 13 на сто казват, че са ходили на частни уроци или пък на курс в някоя от софтуерните академии. На практика повече от половината нямат образование, пряко свързано с настоящата им работа. 14% имат висше образование, но по друга специалност. 11 на сто все пак са завършили ВУЗ, но с инженерна или друга математическа специалност. Със софтуерна или някаква друга ИКТ специалност са се дипломирали 44% от работещите в ИТ сферата, а дори има и 2%, които все още учат.

Трима от четирима служители на софтуерните компании, развиващи дейност в България, имат професионален опит в тази сфера не повече от 5 години. Като сериозен дял – 23%, работят в нея от по-малко от една година. 19 на сто са със стаж между година и 3, а 22% - между 3 и 5 години. Най-старите кучета в бранша със стаж над 10 години са 16 на сто. Тези с опит в ИТ сферата между 7 и 10 години са 8 на сто, а между 5 и 7 години стаж имат едва 8% от запитаните. От всичко това става ясно, че софтуерните компании у нас са наистина най-динамично развиващият се сектор, тъй като огромна част от служителите им имат сравнително малък опит.

Едва ли има човек у нас, който да не знае, че тези специалисти взимат едни от най-високите заплати. Но какви са тенденциите в последно време? Най-масовите месечни възнаграждения варират между 1000 и 7000 лева. Като превес имат заплатите до 3000 лева – обяснимо, след като по-голямата част от служителите, участвали в проучването, са с по-малък стаж. Ако трябва да се посочат конкретни цифри, между 1000 и 2000 лева заплата получават близо 25% от работещите в сектора. Между 2 и 3 хил. взимат около 16 на сто. Получаващите между 3 и 5 хил. лева на месец са приблизително 23%. Най-високо платените, естествено, са по-малко като дял, но все пак не и пренебрежимо малко. От 5000 до 7000 лева заплата получават 12% от работещите в сектора. Между 7 и 10 хил. на месец взимат около 5%, а над 10 бона е заплатата на около 3 на сто от IT-тата. А най-ниско платените с до 1000 лева заплати са около 13%. Което обаче означава, че дори и хора с под 1 година опит в сферата получават по-големи от средната за страната заплата.

Както във всяка професия, така и в тази, макар и добре платени на фона на останалите, хората предпочитат да получават повече. Когато това се отнася до хората с над 5-годишен опит в сферата, едва 0.5% от участниците в изследването очакват да взимат по 3000 лева на месец. 18.2 на ст пък смятат, че трудът им трябва да струва между 3 и 5 хил. лв. Най-голям е делът на тези, които очакват да взимат по 5 до 7 хил. лв. на месец. Още повече – до 10 000 лв. заплата, очакват малко над 20 на сто. Още повече смятат, че трябва да взимат 4.4% от запитаните.

Естествено по-скромни са очакванията на служителите с по-малък стаж. Около 2/3 от начинаещите програмисти очакват заплата между 1000 и 2000 лева. Или по-конкретно 67.3%. От 500 до 1000 лева устройват почти 12 на сто от "зайците" в професията. 17.6 на сто оценяват труда и познанията си на 2-3 хил. лева на месец. Над 3000 пък смятат, че трябва да получават няма и 3% от участвалите в изследването новаци в програмирането.

И макар да са сред най-добре платените у нас, има не малък дял от IT-та, които смятат, че трудът им е подценен по отношение на заплащането. На такова мнение са почти 16% от работещите в сектора. Близо 70 на сто пък смятат, че получават точно толкова, колкото трябва. А малко над 14% са на мнение, че заплатите в бранша дори са надценени.

Може би и поради тази причина огромната част от запитаните не очакват заплатите в сектора да продължат да растат заради повишеното търсене. На такова мнение са близо 82%. На обратното обаче за повече от 18 на сто.