The Guardian: Кюрдско главоболие обхваща Анкара

На фона на хаоса в северната част на Сирия през последните месеци се появиха няколко теми. Първата е, че Ислямска държава (ИД) е пощадена от интензивните руски въздушни удари и напредъка на проправителствените сили. Втората и потенциално най-важна като развитие е, че един от най-малко видимите играчи в тази война – кюрдите, са направили повече от всеки друг за обособяването на нова реалност. Това се посочва в анализ на Мартин Чулов, публикуван във в. "Гардиън"

Докато ливанската "Хизбула”, милиции от Ирак и сирийски войски - всички, ръководени от Иран, напредват бавно и полека към Алепо, кюрдските Отряди за защита на народа (YPG, ОЗН), подкрепяни от руски въздушни сили, извършваха рядък напредък към области, които избягваха през конфликта.

През последния уикенд YPG се придвижиха към два сирийски града, намиращи се между турската граница и вече обсадения Алепо, след като преди това превзеха военновъздушна база, която дотогава беше държана от опозицията. По време на войната опозицията гледаше с предпазливост на ОЗН, а от страна на режима кюрдите не бяха закачани.

Сега обаче тяхното придвижване разшири отпечатъка им в северните райони на страната, което разтревожи бунтовниците, отклонили вниманието си към други свои врагове и Турция, която се е зарекла никога да не позволи на кюрдите да упражняват контрол върху нейната граница със Сирия.

Кюрдите трупат надмощие и турците са разярени. Анкара гледа на YPG като на екстремисти, които са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК) и се борят да притежават области, които те никога преди не са контролирали, за да утвърдят положението си от Ирфин на северозапад в Сирия до иракската граница - доминирана от десетилетия от араби.

Помощта за ОЗН да направят това идва от същите руски самолети, които постоянно унищожават подкрепяни от Турция бунтовнически групи, чийто тригодишен натиск за отстраняване на Башар Асад все повече изглежда, че изчезва.

Турция твърди, че едни окуражени ОЗН също така подпомагат ПКК, срещу чиито бунтове тя се бори повече от 40 години. Анкара отхвърля настояванията и на двете групировки, които искат повече автономия, а не независимост. Вместо това Анкара гледа на кюрдските стремежи като на будеща по-голямо безпокойство заплаха, отколкото ИД.

През последните шест месеца броят на въздушните удари, извършени срещу кюрдите, сложиха край на нападенията, насочени срещу терористична групировка, на която нейните съюзници гледат като на най-голяма заплаха за глобалната сигурност.

Нещата се усложняват още повече поради факта, че САЩ, които до голяма степен ограничават ролята си в Сирия в битката срещу ИД, използват ОЗН като упълномощена сухопътна сила за изтласкване на терористичната групировка от част от северозападните райони до периферията на нейната крепост в Рака.

В края на 2014 г. американските самолети защитаваха кюрдския град Кобане от мащабно нападение на ИД. От тогава се установи контакт между двете страни - за голямо огорчение на Турция, която е съюзник на САЩ и член на НАТО.

От всички мини войни, които се водят в неясната бъркотията на север, никоя не е по-вероятно да трансформира поредицата от конфликти между упълномощени страни в гореща война - от позицията на Турция към маневриращите сирийски кюрди и целесъобразно подкрепящите ги руснаци.

Москва показа, че знае как да дразни Анкара. Тя знае, че кюрдите са слабото място на Турция. Въпреки това опасностите от грешни стъпки в малкия "джоб" на сирийската граница, която остава под кюрдски контрол, са много реални.

Същата ивица е последната останала линия за снабдяване на тежко засегнатите бунтовнически групи и връзка от жизнено значение за бежанците, бягащи от боевете. Какво ще става от войната, която води Турция, ще се определя именно от тук. Досега тя е наблюдавала гневно, докато нейната подкрепа за сирийската опозиция е все по-саботирана от руските самолети, които летят високо над изкривените представи на световната дипломация, която колективно не успя да спре войната.

Турските канонади по позициите на ОЗН през последните три дена подават сигнал, че нещата могат да се развият и по-зле, ако Анкара продължи да напредва. Руските въздушни удари по граничния гр. Азаз – основната врата за бежанци и за турски доставки, също вдигат летвата.

Всички страни усещат, че войната може би навлиза в решителна фаза - може би погрешна преценка в конфликт, подхранван досега от толкова много неща. Изкушението да извиеш ръцете на конкурентите никога не е било по-голямо. Нито пък има рискове.