Американска компания предлага 3 млрд., за да строи АЕЦ „Белене“

Миналия четвъртък НЕК плати на "Атомстройекспорт" дълга си от малко над 601 млн. евро, за който в края на лятото българската компания бе осъдена от арбитражния съд. Това се случи точно седмица преди да изтече крайният срок, като така държавното ни дружество се измъкна от плащането на сериозни лихви. Така вече сметките ни с руснаците са чисти, а нашата страна разполага с 2 нови реактора. Остава обаче въпросът какво ще правим със скъпото оборудване. От месеци вече се говори за 3 варианта – да рестартираме проекта "Белене", да използваме реакторите за изграждане на 2 нови блока в АЕЦ "Козлодуй" или да ги продадем в чужбина. Кой от тях е най-подходящ, с какви възможности разполага към момента България, добри ли са перспективите и други въпроси, зададохме на енергийния експерт и член на Българския енергиен и минен форум проф. Атанас Тасев.

Проф. Тасев, през миналата седмица НЕК изплати на "Атомстройекспорт" задълженията си по проекта "Белене". Това, че се разплатихме сравнително бързо, правилен ход ли беше?

Има едно просто правило в т.нар. Теория на игрите. Когато не ти определяш правилата, а другата страна, просто трябва да се подчиниш. Ние имахме възражения относно лихвите, които се начисляваха и получихме корекция. Иначе наказателната лихва бе оценена на 167 хил. евро и всеки ден ни струваше по толкова. При това положение логически правилно е да си платиш веднага. Дори преди 3 месеца, когато бе взето решението от арбитража.

Тогава и ние от Българския енергиен и минен форум се включихме в дебата. Обсъждаха се 3 варианта какво да правим. Аз предложих да платим веднага, за да можем да "спрем часовника" и тогава вече да бързаме бавно. Защото всеки ден струваше условно на данъкоплатеца по 167 хил. евро.

Изводът е, че това беше правилната реакция. Освен това всичко приключи по възможно най-благоприятния начин. В резултат на преговорите бе поставен краен срок за плащане 15 декември 2016 г. След това дължимите лихви щяха да се върнат на първоначалните нива. Което пък значи, че имахме чисто финанов стимул да реагираме максимално бързо, както и стана. Слава Богу, най-после и политиците имаха консенсус по тази тема и не се наложи да влезем в по-дълбоки загуби. Вече не сме в ситуацията като в началото, когато максимизирахме печалбите. Сега минимализираме загубите. От тази гледна точка този вариант бе и най-добрият – с най-малко загуби излязохме от ситуацията.

При положение, че реакторите вече са си наши, какво трябва да правим с тях?

Тук отново от всичките варианти на преден план излезе най-добрият. Да се капитализира направеното до момента, което не е малко, е най-добре. Да се обособи проектната компания като предприятие с активи и пасиви. Тя получава всичко, но си остават задълженията й към НЕК. След това тя се продава като предприятие. И един от кандидат-инвеститорите предлага да заплати 100% от направеното досега, включително и купените вече реактори. Което по груби сметки прави почти 3 млрд. лв. Това означава, че с тази сума НЕК просто възкръсва. Защото най-голямата му тежест от дефицитите отпада. Остава един, който е около 1.4 млрд. лв., натрупан предходните години заради неправилното прилагане на Закона за възобновяемите енергийни източници. Така че НЕК изведнъж ще застане на пазарна позиция, ако се стигне до тази покупка на проектната компания от инвеститор.

Говорите за рестарт на проекта "Белене", а не за прехвърлянето на реакторите на площадка "Козлодуй", нали така?

Да. Всички други варианти, както и да се изчисляват, от финансова гледна точка, на степен на готовност на проекта, на времеви характеристики и прочие, "Белене" си остава най-добър спрямо ситуацията, в която се намираме.

А това не означава ли също, че този вариант се припокрива и с един от другите – продажбата на реакторите? Защото едва ли е от голямо значение дали ще ги купи някой в чужбина за друга централа или у нас за наша.

Точно така. Може да е който и да е, само да не са "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Без значение кой купува. По-важното е, че той не само ги купува, а и че той възстановява един проект. Така на наша територия ще има една значителна инвестиция. Това означава работни места. Всяко предприятие в България е машина за пари. Там има работници, там се плащат заплати, застраховки, данъци и др. Затова най-добрият вариант е да заработи проектът. Апропо, когато през 2002 г. той беше рестартиран, град Белене изведнъж се промени – от гледна точка на строителството там, инфраструктурата, инвеститорският интерес нарасна. Ако там се рестартира изграждането на централата, този регион ще оживее, ще има бизнеси. Защото всяка една АЕЦ има съпътстващи дейности, които се превъзлагат на редица малки, по-малки и съвсем малки фирми. Създава се поминък, което е много важно при сегашната ситуация в икономиката ни.

Смятате ли, че различните опити за очернянето на проекта, които дойдоха както от нашата страна, така и от чужбина, изиграха лоша услуга на проекта и привличането на инвеститори?

Еднозначно да. Нашата политическа класа провали този обект поради липса на консенсус и последователност. Освен това липсата на политическа реакция у нас бе следствие на геополитическия сблъсък. На наша територия са в конфронтация интересите на 2 велики сили – Русия и САЩ. По-рано съдбата на малките държави се решаваше на определени места – Ялта, Малта и т.н. Тук те предоставиха ролята на арбитър на Бойко Борисов. Както съм се шегувал и преди, той е физически и психически здрав, но и той душа носи. И не му издържа душицата на този натиск и той се поддаде. Публична тайна е, че натискът бе толкова голям, че не знам кой можеше да издържи на него.

Но и конкурентният проект на "Уестингхаус" се провали. И това стана по понятни причини. Проектът "Белене" е интегриран и изцяло подчинен на изискванията на FIDIC (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils - Международна федерация на инженерите консултанти – бел.ред.) по отношение на правилата за сключването на такива договори, т.е. ние получаваме централа под ключ. Именно заради изключителната сложност на енергийните проекти, особено на ядрените централи, беше създадена специална Сребърна книга на FIDIC, която описва всички процедури. Защото организацията, изграждането, пускането в експлоатация на една АЕЦ е много сложен процес. Съгласно въпросните правила главният изпълнител трябва да отговаря за всичко. В това число, след като пусне централата в експлоатация, в 1-годишен период той да си получи разликата в заплащането, при условие, че постигне заявените характеристики.

Докато "Уестингхаус" е само производител на оборудване. Те не са инвеститор, не са строител, не са оператор на АЕЦ. И какво се получава в крайна сметка – срещу 7.5 млрд. долара ни слагат една купчина желязо и бетон, която все още не е работила никъде по света и си заминават. Тогава ние какво правим? Ако "Уестингхаус" бяха дошли от позицията на "Росатом", трябваше да кажат: "Вижте сега, този реактор още не е работил никъде. Ние имаме интерес да го лицензираме за Европа. Смятаме, че това е много удачен реактор. Затова за наша сметка ние ще построим 1 централа в България, ще покажем характеристиките му. Междувременно, понеже сме сигурни в него, можем да подпишем и споразумение 15 години да го експлоатираме, а след това по остатъчна стойност го предадем на България. Паралелно ще развиваме страната като плацдарм за навлизане на ядрени технологии към Европа, ще трансферираме ноу-хау, ще обучаваме ваши специалисти, ще строим цехове...". Такова предложение никой не може да откаже. Но да сложат една купчина желязо без никакви гаранции за нищо, естествено няма как да се случи.

На фона на всичко това все пак проектът "Белене" си остава реализуем и в много висока фаза на готовност. И най-важното е, че вече има заявен доста сериозен инвеститорски интерес.

Китайската компания ли визирате?

Не. Става въпрос за американски инвеститор, който дава много интересни предложения. Не иска държавна гаранция, не иска задължително изкупуване на тока, не изисква дългосрочни договори. Всичко, което е написал в писмата си, изглежда фантастично, но е и лесно проверяемо.

Аз съм участвал във формирането на изискванията към стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", когато преди години търсихме такъв и RWE спечели конкурса. Едно от тях беше да се сложи една гаранция. Не беше казано колко, но германската компания спечели, защото предложи 500 млн. евро. Сега ние можем да обърнем тезата и да кажем, че искаме гаранция, че инвеститорът е сериозен. Искаме тези 500 млн. евро и ако се откажат, парите остават за нас. Така много лесно ще се провери колко сериозен е инвеститорът. Защото по силата на тази сделка, той идва, плаща 3 млрд. лв., но дава и дял на държавата. Каквото и да си говорим, по отношение на проекта, тя е едно командитно дружество. Т.е. нейната отговорност е неограничена от гледна точка на евентуална щета. Освен това ядрената енергетика се регулира с няколко закона. Един от които е този за безопасното използване на ядрената енергия. В сила са и международни споразумения, тъй като този процес се наблюдава отвсякъде и е изключително сложен. Така че държавата, иска или не, присъства в управлението на отработеното ядреното гориво, на радиоактивните отпадъци... В случай на ядрена авария първо се търси държавата и след това вече застрахователи, ядрен пул и т.н. Държавата тук има опция да присъства с няколко процента в новата атомна централа с опция за изкупуване на до 49 на сто от акциите й в рамките на 15 години. Междувременно тя може и да търгува с тези акции. Което е изключително благоприятно за нея.

Освен това инвеститорът има предложение да участва и в развитието на инфраструктурата. Ние сме член на обединената енергийна система ENTSO-E (Европейка мрежа на транзитните оператори в електроенергията – бел. ред.). Но нямаме пряк достъп до европейските пазари, защото ни държат изкуствено далеч от тях с ограничаване на трансграничния капацитет. Още от 2011 г. има една идея, която ще ни даде възможност да прескочим Гърция, която купува евтин ток от АЕЦ "Козлодуй", след което по кабела го траспортира до Южна Италия. Но нас не ни пуска да транзитираме по този електропровод. Сега ние самостоятелно ще можем да достигнем до Северна Италия по нова инфраструктура. Като за това има интерес и от румънска страна, защото и те нямат достъп. Инвеститорът е съгласен да вложи дори над 50% от необходимата сума в този, да го наречем, електрически хъб.

Не звучи ли всичко това прекалено хубаво?

Всичко това изглежда твърде добре. Но пък и има документи. И е проверяемо. В момента, в който се плати, вече ще е ясно, че инвестотирът е заинтересован. Между другото той води и разговори за авторитетен международен оператор за АЕЦ "Белене", разбира се с участието на наши специалисти. А също така прави и предварителни проучвания за архитект-инженер. Напълно възможно е при един конкурс да избере "Уорли Парсънс" и при всички случаи ще се възползва от натрупания от тях опит досега в проекта. Защото той е много ценен. А и "Уорли Парсънс" имат договорка с "Атомстройекспорт" ядрената част от централата да бъде изцяло руска, а останалата – американо-европейска или евро-американска. Става въпрос за системите за управление, турбината и електрогенератора на блока. И по-рано в схемата на RWE подизпълнители бяха Areva и Siemens – турбината и генератора бяха европейски, а не руски. Т.е. връщаме се към първоначалния вариант на проекта, само фирмите може да са различни.

Но може ли този проект да бъде реализиран без участието на руснаците?

Изключено е без участието на сегашния главен изпълнител да се случи каквото и да било. Едно от условията, за да се водят разговорите, беше плащането на дълга да се случи до 15 декември. То стана. Второто е да отпадне наложения мораториум върху проекта "Белене". От БСП вече се появи такова предложение, надявам се и другите партии да го подкрепят. Защото има решение на Министерски съвет, с което се замразява строителството на централата и то е потвърдено от парламента, което е своеобразна ратификация. Сега трябва по обратния ред да се случат нещата. Правителството в оставка си е действащо правителство. Парламентът също е действащ. Т.е. проблемът се върна там, където беше създаден. Това е най-правилният начин. Решение на проблема дава само средата, в която е създаден.

Във връзка с китайския интерес, какво можем да очакваме от тях?

Не съм запознат и не мога много да коментирам. Знам, че това е голяма компания. Но от предварителната информация, която имаме, аз не съм много оптимистично настроен. Първо, няма потвърждение, че те ще ползват руското оборудване. Второ, те ще настояват за техни работници. Ще настояват и за други привилегии като данъчни облекчения и т.н. И все пак е много трудно с държавна корпорация, особено китайска, да се водят преговори. Макар че на тях им е поставено условието, което е еднакво за всички - не даваме държавни гаранции, не даваме договор за задължително изкупуване на произведената електроенергия. Доколкото разбрах, те са казали, че ще помислят. Което означава, че все още не са в редицата на 100% гарантираните кандидати. Докато от американския инвеститор вече са получени писма, в които това категорично е заявено.

Но все пак не създава ли наличието на още един кандидат някаква конкуренция, от която България може да спечели нещо?

Това, че има интерес, говори за жизнеността на проекта. Има и други споменати инвеститори. Мисля, че и Electricite de France (EDF) бяха сред тях. Във всеки случай има инвеститори, което е добре.

А какво ще правим с тока от АЕЦ "Белене"?

В контекста на сегашните ни потребности за електроенергия, този проект не ни е нужен. Но погледнем ли следващите 10-15 годни, отговорът вече става "Да". Първо, не е ясно докога 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще могат да работят. Второ, ТЕЦ-овете рано или късно ще започнем да ги затваряме. Те сами ще излязат от строя, като в близките няколко години цената на въглеродния диоксид на международните пазари, разбира се, с елемент на изкуствено повишаване, може да стигне до 50 евро за тон. Нашите ТЕЦ-ове, дори най-модерната - "Ей И Ес Гълъбово", изхвърля 1.4 тона въглероден диоксид за произвдоството на 1 мегаватчас. В момента Европа има технологии с 0.78 тона на мегаватчас. А има и китайски, при които отделянето на емисии пада до 0.25 тона на мегаватчас.

Така че ние тези въглищни централи ще трябва да ги затворим или да ги заменим с други. Което означава отпадането на доста голяма мощност – над 3000 мегавата. Мнозина възприемат тока като просто нещо, а то никак не е елементарно. В момента, в който рязко възникне нужда от голямо количество енергия, фотоволтаиците не могат да го осигурят. Това може да направи само една базова електроцентрала с мощните си генератори. И въобще базовата енергия във всички държави е задължителен елемент за стабилността на системата. Все още ние не можем да гарантираме ниска цена за съхраняване на енергията, за да имаме ефективно използване на ВЕИ. Възможно е в бъдеще това да се случи, но засега – не. А и в беземисионния базов сектор ядрената енергия няма конкуренция.