Атина не направи достатъчно усилия, за да преодолее кризата

Чуждите инвестиции в България вече достигнаха своя пик, казва проф. Митко Димитров

по статията работи: Кристиан Костурков | 17.07.2015 | 20:00
Атина не направи достатъчно усилия, за да преодолее кризата
Личен архив

Проф. д-р Митко Димитров е директор на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките, член на Настоятелството на БАН и главен редактор на международното реферирано научното списание "Икономически изследвания” от 1996 г. насам. През 1973 г. завършва Висшият икономически институт (сега УНСС), а през 1986 г. защитава докторантура на тема "Възникване и развитие на съвременните предприятия в българската индустрия” пред БАН. Научните му изследвания са в сферите на индустриалната организация, предприемачество и малки и средни предприятия, икономики в преход, икономическо развитие, сравнителни изследвания и др. Преподава в различни университети, има редица публикации. Владее английски, руски и френски.

Проф. Димитров, как смятате, че ситуацията в Гърция ще се отрази на нашата икономика?


Трудно е да се оцени, защото не се знае какво ще стане там. Кризата тепърва може да се задълбочи още. Колко дълбоко, това зависи от поведението на тяхното правителство, но и на кредиторите. Също не знаем и колко дълго ще продължи. Последствията върху нас ще зависят точно от тези неща, които все още не са ни ясни. Иначе най-общо се предполага, че ще има както положителни, така и отрицателни ефекти. Част от българите, които работят там, може да се върнат. Това означава, че хора, които са изпращали пари на близките си, сега ще дойдат и ще си харчат парите. А може и някои да се регистрират като безработни. Т.е. това ще окаже влияние върху българския трудов пазар.

Въпреки че нещата в Гърция също не са еднозначни. Защото българите са по-гъвкави – могат да се съгласят на по-лоши условия от гърците и да бъдат предпочетени от техните работодатели. А иначе, ако Гърция остане за дълго време нестабилна, може да се очаква, че част от външните за тях инвеститори ще се насочат към България. Или пък част от самите гръцки предприятия да се изнесат у нас. Може и нашата банкова система да спечели. Ако остане това недоверие към гръцката, може част от депозитите да се насочат към български банки.

Така че какъв ще бъде резултатът за нас, какъв ще бъде балансът, дали ще надделее положителният или отрицателният ефект, зависи от това как ще се развие и докъде ще стигне кризата в Гърция. Както и от нашето поведение – дали България ще бъде оценявана като по-стабилна и по-сигурна. Така че не може в момента да се изчисли какво ще спечелим и какво ще загубим. Трябва внимателно да се следи ситуацията от всички – от правителството, от БНБ, от бизнеса също, особено тези, които имат отношения с Гърция. И да се реагира в зависимост от ситуацията. Основното е да не приема, че нещата са свършили. Нещата могат да се променят динамично. Затова трябва да се следи развитието и да се реагира.

Наскоро се чуха предупреждения, че нашите фирми, които работят с гръцки партньори и особено тези, които изнасят за там, трябва да бъдат готови и да потърсят алтернативни пазари. Какво е вашето мнение?

Върху бизнеса там в момента се отразява това, че банките не работят. Т.е. няма го посредникът, чрез който те работят. Аз наскоро бях в Гърция и видях как, например, бензин има, но повечето от малките бензиностанции бяха затворени. Работиха обаче големите вериги. Но самите момчета на колонките казват, че шефът, ако има пари в брой, отива и договаря доставка. Ако няма, не може да поръча. Защото дори и да има пари в банката, не може да ги ползва. Това е едно от условията, за да видим как кризата ще се отрази на частния сектор. И колко време ще продължи тази банкова ваканция. След това е важно да се види дали фирмите ще имат свободата да ползват всичките си пари по сметките. Или пък ще има някакви ограничения. Ситуацията там е лоша в смисъл, че вече се създаде едно недоверие. Банковата система се крепи на доверието на вложителите. Ако всички решат, че тя е нестабилна и тръгнат да си изтеглят депозитите, никоя банкова система не може да издържи.

Въпреки че става въпрос за отношения между частни предприятия, гръцкото може да е добро, да има пари, но да не може да ги използва. И тогава възможностите са бартери или предоставяне на стока на доверие и т.н. При всички случаи ще има затруднения за търговията. Най-важното в това отношение е колко време ще продължи банковата ваканция и дали недоверието, което сега се натрупва, ще остане.

Грешката в гръцкото поведение е, че агонията се удължава. Имаше и други страни с проблеми по отношение на дълга. Балтийските, Ирландия, някои средиземноморски държави. Но, специално Балтийските и Ирландия успяха в рамките на 2 г. да свият рязко бюджетния си дефицит. От една страна чрез увеличаване на приходите чрез повече данъци, подобряване на събираемостта, извънредни облагания на богатите и т.н. И най-вече чрез съкращаване на разходите. Например за Латвия Световната банка направи изчисления, че през 2010 г., те трябва да имат 22% дефицит. Защото изведнъж плащанията по заемите се увеличават рязко. И при приходите, които са имали до тогава и разходите, които трябва да направят, се получава такава дупка. До 2012 г. те успяваха да компенсират 80% от дефицита. Увеличавайки с по-малко приходите и рязко свивайки разходите. И така дупката се приближава към нулата. Когато бизнесът вижда, че правителството е решено да преодолее проблема, доверието се възстановява. И Латвия вече има положителен растеж и то един от най-големите в ЕС.

Гърците това не успяха да го направят. Първо, дупката в бюджета им е по-голяма. А и след кризата те успяха да намалят само със 11% бюджетния си дефицит, а трябваше с 30%, както беше при Ирландия. Т.е. Атина прави усилия, понася лишения, но те не са достатъчни и фактически кризата си продължава. И се получава удължаване на агонията. Или трябва изведнъж да направиш необходимото, да понесеш тежестите и след това да се надяваш, че нещата ще станат положителни, или в желанието си по някакъв начин да се изхитриш, продължава агонията. Затова по-дълго време ти понасяш много повече лишения. И пак резултатът не е положителен. Но особено при Гърция е, че при тях разликата, която имат да преодоляват между това, което са свикнали и това, което трябва да преодолеят, е прекалено голяма. И те, като нация, явно не са готови да понесат необходимото рязко и драстично свиване на потреблението.

Как по-скоро трябва да реагират българските фирми, които изнасят за Гърция, ако партньорът им там няма достъп до депозитите си? Дали да търсят алтернативен пазар за продукцията си или да се съгласят на отсрочка в плащането от страна на гърците?

Това са индивидуални случаи. Въпросът е тези две фирми какво доверие си имат. Може гръцката фирма да иска, но да не може след време да плати за получената стока. Въпросът е и какви гаранции ще предостави – дали ще се подпише някакъв договори или ще разчитат на честна дума. Може би ще се появят такива примери във взаимоотношенията на бизнеса.

А при обратния вариант, когато гръцка компания внася в България своя продукция, при положение, че тя не разполага със средствата си в банката, би ли могла българската фирма да си осигури някаква отстъпка?

Това става и сега. И в момента в Гърция са готови на тези, които плащат в брой, да предложат 20-30% по-ниска цена. Такива случаи се наблюдават включително и на пазара между гражданите.

Отново се повдигна темата за влизането на България в еврозоната. Готови ли сме, според вас, за такава стъпка?

Според мен това е в наш интерес. И е хубаво да го направим, защото дава една стабилност общо на финансовата система. Защото се знае, че ти си част от нещо по-голямо. Това е един печат върху страната и нейната икономика, че е по-стабилна.

А получавайки този печат, това би ли могло да означава, че ще привлечем нови и повече чужди инвестиции?

Би трябвало. Но моето мнение за размерът на чуждестранните инвестиции у нас е малко по-различно относно това рязко намаление от последните години. При новите страни от Източна Европа, които влязоха в ЕС, имаше един момент на припознаване от външния свят, че тази страна е станала нормална. И тогава идва едно много засилено влагане на външни инвестиции. При нас този период беше малко преди влизането в ЕС. За Чехия беше доста по- рано – още през 90-те години. Също и за Унгария, за Полша, за които от по-рано се знаеше, че са ориентирани към Запада. Когато този момент дойде, идва едно много масирано участие на външни инвеститори. При нас наистина се постигнаха огромни размери. Даже за няколко години България, като процент от БВП, беше с най-висок дял на чуждестранни инвестиции. Но те не могат да идват до безкрай. Икономиката не може да ги поеме, защото има определена поглъщателна способност. И когато дойде този момент на насищане, инвестициите намаляват по естествен път. Същото видяхме и в Унгария, Чехия и т.н.

Ако погледнете комулативно обема на инвестиции спрямо БВП е близо 100% (над 40 млрд. евро). Подобни са процесите в Естония, Чехия, Унгария. Т.е. за такива страни се достига определена сума и след това интензивността намалява. Това не е заради влизането в ЕС, не е заради някакви вътрешни условия, а просто защото се достига това насищане. От тази гледна точка малко над 1 млрд. годишно, които отчитаме сега, не е много лош обем. Може би 1.5 до 2 млрд. би било по-добре. Но това намаление вече се дължи на кризата. Когато сравняваме, не трябва да го правим с онези 7-8 млрд., които сме имали, а по-скоро с 2 млрд. Да, 1 млрд. е по-малко, можем да постигнем повече, но не можем да се надяваме, че ще стигнем онова върхово равнище, което сме имали преди. И в този смисъл аз не приемам, че рязко са се влошили условията в България и това е причината за огромната разлика преди и сега.

А кои са пречките за повишаването, дори и по-малко, на чуждестранните инвестиции?

Според мен това са дефектите във функционирането на пазарната икономика в България. Но те не са само икономически. Тук влизат и корупцията, съдебната система, работата на МВР, престъпността, сивата икономика, Агенция "Митници" и т.н. Това са сфери, които, заради това, че работят лошо, в бюджета не отиват годишно 3-4 млрд. лв. Което за нас е огромна сума. След това идва начинът, по който се харчат еврофондовете – там също има много сигнали и свидетелства за нагласени конкурси, определени предварително фирми. Което води до харчене на пари без да се постига ефект, а се цели обогатяване. Което в крайна сметка се отразява на икономиката и тя не дава този резултат, който се очаква да се постигне. Това саосновните проблеми.

Тези дефекти първо отблъскват част от потенциалните външни инвеститори. Те в много голяма степен и убиват ентусиазма на нормално работещите български фирми. Които виждат, че някой получава поръчката, защото е близък на друг и след това му връща част от парите. И това нещо продължава веднъж, два, три пъти, фирмата кандидатства, знае, че отговаря на условията, че нейната оферта е по-добра, но в крайна сметка печели някой друг. И много от хората се отказват, закриват бизнеса. Или решават, че е по-добре да си харчат парите, да си живеят живота, вместо да правят бизнес там, където не е възможно. Или пък по-малко хора откриват нов бизнес или искат да се занимават с това. Всичко това убива активността и намалява темповете на растеж. И, разбира се, работата на администрацията, на електронното правителство и всички пречки, които се създават – бюрократични – при откриване на фирма, при плащане на данъци и т.н. Пречки, които са свързани с функционирането на администрацията. Което пак до голяма степен сигурно е свързано с корупция, с опити да се получат пари, за да се издаде определено разрешение.

Това, според мен, са основните проблеми. Върху които обаче ние можем да повлияем. Те са в наши ръце и можем да решим проблема. А ефектът би бил много по-голям. Там са основните резерви. И това са проблеми, които не са нови, те се знаят. И от много години се говори за тях. Има международни сравнения, свързани с прозрачност, които се правят вече близо 20 години. И от тях се вижда непрекъснато, че корупцията ни е много голяма. Още по-лошото е обаче, че няма прогрес. Тя не намалява, стоим на едно място, даже в някои години се увеличава. В условията за правене на бизнес – там показателите са много и се вижда добре кои точно най-много пречат. Най-лошото е, че проблемите се виждат, но не се решават. Моята мечта е да видя едно правителство, което най-напред да признае проблемите. Защото досега не искат. Признае ли ги, след това трябва да изрази волята да ги реши. Не може да остане само с признанието, това им е работата. И след това трябва да предложи мерки и решения. А те затова се спират още на първия етап. Чували сме многократно изказвания, че корупция има навсякъде, сива икономика също, даже в най-развитие държави. Само че при нас равнището е по-голямо.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Денят започва сутрешен блок с...
  • 09:20 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 11:00 Култура.БГ предаване за култура с...
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:25 Новини на турски език
  • 12:35 Малки истории
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • Сега "Тази сутрин" - сутрешен блок с...
  • 09:30 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, с.2, еп.15...
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.68
  • 16:00 Премиера: "Скъпа мамо" - сериал,...
  • 17:00 bTV Новините
  • Сега "Здравей, България" - сутрешен блок
  • 09:30 "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.