Близкият изток - накъде след „Ислямска държава“?*

Има моменти в Близкия изток, когато кошмарите и заблудите изместват истинската и нарастваща трагедия, обхващаща Арабския свят. Призивите за мир стават все по-настойчиви, докато все повече държави осъществяват все повече въздушни удари – от Кабул до Средиземно море, надолу през Синай и чак до Либия. Кървавата баня е истинска, но планове за бъдещето няма - за живота след "Ислямска държава”. По мои сметки в момента 11 различни национални военно въздушни сили бомбардират 5 мюсюлмански страни, за да "унизят и унищожат” техните врагове. Какво ще стане след това?

Това предупреждава дългогодишният британски кореспондент за Близкия изток Робърт Фикс в анализ, публикуван във в. "Индипендънт".

От 100 години насам народите в този великолепен и опасен регион търсят справедливост, а получават само обратното. Чуждестранни и упълномощени окупации, корупция и диктатури им отнемаха единственото, което милиони потърсиха в голямото арабско пробуждане през 2011 г. – достойнството.

Какво правим по въпроса? Защо никога не обърнахме внимание на големите исторически неправди, които предизвикаха това човешко земетресение?

Вместо това си измисляме армии, все едно истинските не са достатъчно плашещи. Съчинихме си 35 000 ирански военни в Сирия, когато там имаше може би 1000. Също и 20 000 афгански хазари-шиити и орди от иракски шиитски милиции пак в Сирия, заедно с 10 000 от "Хизбула”. И това - преди изобщо да си спомним за призрачната армия на Дейвид Камерън от 70 000 бойци, готови да се сражават за демокрация.

Казват ни, че турците ще влязат в Сирия, но те не го правят. После имало хиляди саудитски войници, които любимата ни монархия в Персийския залив е готова да изпрати, за да се бият с "Ислямска държава”. Преди това те най-вероятно трябва да слязат от "Мерцедес”-ите с климатик. Що се отнася до руснаците - изненадан съм, че още никой не е предложил да пристигнат в Сирия, все още със снега по обувките им.

Това е лудост! Европейците се ужасяват, когато милион бежанци прекосят границите им. Да не повярваш, че Унгария се смята за "граница на Християнския свят". Никой в Европа обаче не предложи да разгледаме първичните проблеми на тези бедни хора. Обсебени сме от това да убедим Турция да задържи бежанците и търсещите убежище извън Европа, но без дългосрочни планове за нов Близък изток, който да намали броя им.

Все повтаряме как понасяме най-голямата мигрантска вълна от Втората световна война насам. Но в истинската Втора световна война лидерите на анти-хитлеристката коалиция планираха следвоенния свят на "Обединените нации” много преди мира да дойде.

Днес не мога да открия в записките си нито един арабски или световен лидер, който да е изразил мнение как ще изглежда Близкия изток в бъдеще. Защо не можем да направим планове сега?

В края на Първата световна война, която доведе до края на Османската империя и разруши и последния халифат няколко години по-късно, много от американските дипломати в разпадащата се империя и тогавашните НПО-та (разбира се, тогава наричани мисионери), са обсъждали една голяма арабска нация. В нея мюсюлманите, наред с християните, евреите и други малцинства, трябваше да са граждани на страна, простираща се от Мароко до Персийско-Месопотамската граница (днешната линия между Иран и Ирак).

Естествено, САЩ загуби интереса в тази мечта от времето на президента Уилсън, докато британците и французите имаха други планове и наложиха мандатността върху териториите, която искаха.

Така започна епохата на унижението от западни окупатори и местни касапи и обесници, които лишиха от чест и достойнство всички тези народи. Сега - 100 години по-късно, виждаме плашещия апогей на страховития "халифат”, който се разпространява като ебола по света.

Това, което е нужно на клетия Близък изток, не са още бомбардировки, а интелектуално допитване към всички, които все още живеят в него, както и към тези, които са го напуснали - в каква родина искат да живеят.

Какви институции могат да заменят повредените останки от стария Близък изток? Какво например може да замени нескопосаните арабски телевизионни духовници, окуражавани от владетелите на Залива, разполагащи с толкова много блага? Как Ислямът беше дотолкова опорочен от тези хора?

Стар мой приятел - сунитски мюсюлманин, ми го каза много добре:"Ислямът го е страх от "Ислямска държава”. Но "Ислямска държава” не я е страх от Исляма”.

Като за начало, защо нямаме планове за нов Близък изток, основани не на петрола и газта, въпреки че тях ще ги има, а на образованието? Не на диктаторски дворци, а на университети? Не на килии за измъчване, а на библиотеки?

Ислямът е бил в сърцевината на древните университети на Близкия изток, но не е доминирал в преподаването. Вярата и религията са били обогатявани от знанието. От образованието идва справедливостта. Само тя може да разруши "Ислямска държава”.

Всичко това звучи като проповед, но съм сигурен, че би звучало доста смислено и на арабите и евреите, живели в Андалусия преди 700 години, докато не сме ги разкарали оттам.

Преди съм отбелязвал как Абу Даби, отхвърляйки лудостта на Дубай, отдели специално внимание на първокласното висше образование за гражданите му.

В целия Близък изток липсата на образование, политика на диктаторите, е разпространено като раково образование. Непросветността действително е нещо, което се разраства. Вижте десетките хиляди сирийски деца в Ливан, които някой ден ще се върнат в руините без дори да могат да предадат грамотност на следващите.

Не мога да понасям клишета за "времето, в което пушките ще замлъкнат”. Училищата и университетите ще са далеч по-смъртоносни за "Ислямска държава” от който и да е въздушен удар. Така се справяш с кошмарите". (бел.ред. – "Сънят на съзнанието ражда кошмари” – Франциско Гоя).

*Статията на Робърт Фоск е публикувана в "Индипендънт" под заглавие: "Нужен е план за бъдещето на Близкия изток след "Ислямска държава"