България трябва да се възползва от предимствата на Еврозоната, смята проф. Алън Ейхърн

България трябва да се възползва от някои от предимствата на Еврозоната, заяви в интервю за БТА професор Алън Ейхърн - директор в Ирландската централна банка и завеждащ катедрата по икономика в Националния университет на Ирландия в Голуей. 

"Българският продуктов и трудов пазар е показал, че е достатъчно гъвкав през последните почти две десетилетия, за да може да се приспособи в рамките на Европейския валутен съюз. Ето защо, предприемайки тази следваща стъпка, България трябва да се възползва от някои от предимствата на Еврозоната", каза той.

"Смятам, че при въвеждане на еврото или при наличието на много строга парична система, дадена икономика трябва да е достатъчно гъвкава, за да се справи. Ако погледнем България, тя има строга парична система и валутен борд вече 18 години", отбеляза професорът.

"А валутният борд не е нещо, с което всяка държава би се справила - България сякаш се е приспособила към вътрешно-икономически шокове без да прибягва до използването на валутни курсове. Ето защо не смятам, че въвеждането на еврото би било голяма стъпка при условие, че вече имате строго фиксирана връзка с него и това е логичната следваща стъпка", коментира професор Алън Ейхърн. 

Само преди дни професорът по приложна икономика Стив Ханке заяви корено различна теза. Според него валутният борд ни дава само предимства, без недостатъци, а влизането в еврозоната ще наруши финансовата ни дисциплина и ще е пагубно за страната.

Ето цялото интервю на Алън Ейхърн за предимствата на Еврозоната:

В кои сектори на икономиката би било удачно да се концентрират усилията на държавата и обществото, за да има растеж - споделете ирландския опит в тази насока?

Има няколко сектора, в които Ирландия е силна и които се разрастват - земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Ирландия има репутация на страна, произвеждаща висококачествени храни за износ и напоследък изнасяме доста за  Китай, където има интерес. Силни сме и в информационните и компютърни технологии и софтуерния сектор.

Има доста американски мултинационални компании, които използват Ирландия като платформа, за да изнасят продукти и услуги към Европа.

Страната ни е добра в медицинските технологии и производството на медицински изделия. Фармацевтичната и химическата индустрии също са добре развити в Ирландия, като отново са доминирани от американски мултинационални компании, чиито клонове или централи са в Ирландия. Ирландия винаги е била добра и в туризма. Напоследък се наблюдава ръст на американските и британски туристи у нас заради по-слабото евро, защото получават доста повече в замяна на техните долари или британски лири.

Относно фокуса на усилия, най-доброто, което едно правителство би могло да направи - е да създаде колкото се може по-благоприятна и полезна среда за бизнеса. Не е възможно държавата да избира сектори и бизнеси, които да оцеляват или да се развиват. В случая става въпрос за създаване на среда, която да е колкото се може по-гъвкава и благоприятна за бизнеса, в която частният сектор да може да се развива. 

Бихте ли дали някои примерни стъпки, които държавата е предприела, за да подхрани тази среда? 

Най-важната стъпка бе да се сложат в ред публичните финанси, защото бизнесът не би инвестирал, ако има притеснения за платежоспособността на държавата или смята, че публичните финанси са тръгнали по неустойчив път. Най-важното е бизнесът да има доверие, че финансите на ирландската държава са в сравнително добро състояние. 

Втората стъпка бе да се подсигури възможността на ирландския банков сектор да предоставя кредити на малкия и среден бизнес, от които те имат нужда, за да растат и да се развиват. Ето защо е важно банките да бъдат в позицията да могат да отпускат заеми.

Кои са успешните практики за това как бизнесът и образованието биха могли да си взаимодействат? 

Това, което се наблюдава в Ирландия, и най-вече в университетите, са съвместните изследователски дейности. Например, в Националния ирландски университет в Голуей, има клъстер от медико-технологични компании около града, с които висшето училище работи съвместно в изследването на новимедицински технологии и апаратура. В случая имате учени, докторанти и академици, които са спонсорирани от индустрията, работят заедно и си сътрудничат по нови изобретения и иновации. 

Това е доста често срещано явление за Ирландия - университети даси сътрудничат с индустрии в сферата на научно-изследователската и развойна дейност. 

Така нареченото изтичане на мозъци продължава да е проблем за България, а Ирландия е имала подобен през 80-те. Как вашата страна успя да се справи с този проблем?

Най-напред икономиката трябваше да се възстанови, защото хората не биха се върнали, ако нямат увереността, че ще си намерят работа. В средата на 90-те, когато икономиката започна да се възстановява, много от емигрантите от 80-те се завърнаха. Според изследвания, при тяхното завръщане в страната средните им заплати са били по-високи от тези на ирландците, които са останали.

Очевидно те са се завърнали с вече развити навън потенциал и умения. Тези познания и умения са били оценени от бизнеса в Ирландия и това е дало отражение и на заплащането им. И така този човешки капитал, завърнал се в родината, стана много важен актив за ирландската икономика и донесе в страната ноу-хау и познания отвън. 

Икономистът Стийв Ханке посъветва България да не влиза в Еврозоната - кога според Вас би било удачно за страната ни да приеме еврото?

Смятам, че при въвеждане на еврото или при наличието на много строга парична система, дадена икономика трябва да е достатъчно гъвкава, за да се справи. Има страни от ЕС, които не са достатъчно подвижни и гъвкави и изпитват структурни затруднения - например по отношение на пазарите им на труда или продуктовите им пазари. И заради тази липса на гъвкавост те трябва да имат собствен обменен курс и от време на време да обезценяват курса, за да могат да следват лихвените си проценти.

Ако погледнем България, тя има строга парична система и валутен борд вече 18 години. А валутният борд не е нещо, с което всяка държава би се справила. Били сме свидетели на сринати валутни бордове в държави, които не са били достатъчно гъвкави в шокови ситуации. България сякаш се е приспособила към вътрешно-икономически шокове без да прибягва до използването на валутни курсове.

Ето защо не смятам, че въвеждането на еврото би било голяма стъпка при условие, че вече имате строго фиксирана  връзка с него и това е логичната следваща стъпка. Българският  продуктов и трудов пазар е показал, че е достатъчно гъвкав през последните почти две десетилетия, за да може да се приспособи в рамките на валутния съюз. Ето защо, предприемайки тази следваща стъпка, България трябва да се възползва от някои от предимствата на Еврозоната.

Как бихте коментирали страховете от влизането ни в Еврозоната, предвид улеснения достъп до кредити и случилото се в Гърция? 

От гледна точка на Европа и европейското пространство България е сравнително малка и не би донесла със себе си много голяма икономика в пространството. Въпросът е дали тази икономика е показала достатъчно гъвкавост и подвижност в миналото и се е доказала като добър кандидат за европейското пространство. Това е нещо, което България вече е направила. 

Изискванията за влизане в европейското пространство обикновено включват членство в Обменно-валутния механизъм и стабилен обменен курс за няколко години. Това е един вид тест дали икономиката е достатъчно стабилна, за да се приспособи без да се налага движение на обменния курс. България прави това вече 18 години.

Гръцките банки са доста големи играчи в много страни на Балканите. Има ли риск за региона от евентуален фалит на Гърция? 

Смятам, че това зависи дали тези банки са тясно интегрирани с централите си в Гърция, или имат разделно счетоводство и са предпазени по някакъв начин. Не съм експерт по българската икономика, но доколкото знам гръцките банки, които действат тук имат изградени защитна стена и предпазна мрежа около себе си. Те са дъщерни дружества, имат собствен капитал и ликвидност, а и предприетите предпазни мерки би трябвало да помогнат. Смятам, че властите в България са въвели доста стъпки, за да изолират гръцките банки тук от каквито и да било проблеми, които биха могли да възникнат в Гърция.