Вместо да се бори с "Ислямска държава", Ердоган тласка Турция към хаос и деспотизъм

В Турция, самоубийствен атентат организиран от "Ислямска държава" предизвика смъртта на 32 и рани още много души в кюрдския град Суруч през миналата седмица. След това кюрдската организация ПКК започна да атакува турски полицаи, докато "Ислямска държава" продължи с нападението на турската граница.

Последваха мирни демонстрации в някои градове, в които полицията продължи да употребява вече добре познатите методи на насилие срещу цивилните, пише списание Forbes.

Междувременно, Анкара и Вашингтон постигнаха споразумение, което позволява на САЩ да използва базите си в Турция срещу "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Говорителят на Ердоган съобщи, че въздушните сили на страната вече са започнали нападения по цели на терористичната организация отвъд турската граница. Властите са арестували и близо 900 души в цялата страна, предимно кюрди, заради предполагаемо участие в терористичните мрежи.

Турските танкове са започнали атаки срещу кюрдски села до сирийската граница близо до Кобани, ранявайки най-малко четирима бойци. Според данните, с които разполага Сирийската обсерватория за правата на човека, нападнатото селище е Зор Магхар в провинция Алепо.

Предистория

Турция проведе изборите си на 7 юни, а все още не е съумяла да състави правителство. Всички решения по време на криза се управляват от някого. Някой управлява страната. Някой е дал нареждане да започнат бомбардировките, като същевременно има малко контрол.

Трябва например да си зададем въпроса, защо, ако Турция е знаела къде се намират базите на ПКК в Ирак, не се е задействала по-рано? И защо са атакувани именно сирийските кюрди близо до Кобани, които в крайна сметка, са заети да отбиват атаките на "Ислямска държава"? Особено при положение, че основният враг е именно тя, имайки предвид последния самоубийствен атентат в Турция, отнел живота на 32 души.

Говорейки за "Ислямска държава" си заслужава да се види и едно видео, пуснато от Анкара, което показва въздушните атаки над няколко града от самолети F-16, използвали лазерно-насочвани муниции. Всички мишени сякаш имат едно общо нещо – всички те се намират на безопасно разстояние от жилищни комплекси на територията на терористичната организация. Намират се на открити терени и не показват никакви признаци за извършвана там военна дейност.

Колкото и благородно да изглежда това на пръв поглед, все пак остават много въпроси. Дали "Ислямска държава" държи стратегическите си цели далеч от населени райони? И ако е така, защо са били толкова лесно достъпни досега? САЩ води въздушна битка с организацията още от септември миналата година. Нима са оставили непоразени мишени специално за турците? Скептиците често си задават въпроса дали изобщо е имало смисъл да се атакуват подобни мишени.

По време на войната в Ирак, Анкара непрекъснато обявяваше с фанфари разнообразни новини за това как са били бомбандирани бази на ПКК, сгушени някъде из планината Загрос, като отговор на разнообразни жестокости, извършени от организацията в рамките на Турция.

Никой не знае какво всъщност се е случило

Според изданието лидерите на водещата в момента Партия на справедливостта и развитието са използвали твърде много демагогия и твърде малко ефективни решения. Целта им винаги е била просто да се задържат на власт, да приглушат критиките, да запазят корупцията във всички необходими институции, да потиснат недоволствата и да използват популистки ходове. Така "протестиращите се превръщат в терористи, а критично настроените журналисти са атеисти". Например, кметът на Анкара, част от управленските кадри на Ердоган, е съдил журналист, не за друго, а защото го е обвинил, че е арменец.

В повечето случаи никой не знае какво наистина се случва след избухването на редица международни конфликти, тъй като хората имат достъп предимно до пропаганда и полемики. Медиите са контролирани, а социалните мрежи нерядко са спирани. Това се случи и след последния бомбен атентат от миналата седмица в Суруч.

Политиката на Ердоган, чиято главна цел е да замаскира реалността с театър, не се е променила. Оттук и демонстративното подписване на споразумение с Белия дом за използване на базата в Инджирлик. Оттук и показните бомбени атентати срещу "Ислямска държава".

Междувременно, по думите на местни анализатори, Турция в момента се движи на ръба на пропастта. Други пък отбелязват, че страната сега неслучайно е изправена срещу абсолютна криза, напълно отговаряща на плановете на Ердоган да монополизира властта, като се превърне в неизменна фигура сред хаоса.

В миналото, когато частичните избори водеха до парализиране и конфликти в страната, военните се намесваха, за да се справят с положението, действайки като последни пазители на републиката. Сега, ролята им не се е променила особено, но вече е демократична и под ръководството на президента.

За съжаление, "честният брокер" Ердоган също се оказа нечестен. Президентската позиция изисква от него да остане надпартиен. Само че той не съумя да го направи, въпреки че вотът в страната определи парламентарно мнозинство на партията му в парламента. Той сякаш планира да пресъздаде динамиката Путин/Медведев в турски вариант, като самият той сменя позицията си на премиер и президент.

След като изборите в страната не очертаха и основен победител още преди шест седмици, турското правителство ще трябва да оперира в коалиционен формат – идея, която досега не е сработвала стабилно в страната. До момента тя дори не се е реализирала. Докато партиите продължават да преговарят за сформирането на правителство, Ердоган продължава да е начело на държавата по подразбиране.

И ето как достигаме и до настоящата ситуация. Както изглежда Ердоган е в още по-силна позиция сега, когато няма официално правителство. Управлява чрез диктатура. За целта са му необходими кризи, така че той се е заел със задачата да ги създаде. Като се подклажда конфликта с кюрдите, страната просто допълнително се поляризира и катализира гражданско неподчинение в "стил Асад".

Според изданието Ердоган ще прибегне до нови избори, единствено когато положението стане напълно нетърпимо.

Съществува обаче и възможността той да не е разчел знаците правилно, защото все пак няма коалиция, която да обвинява за настоящата ситуация. Вместо да продължава да го величае като незаменима силна фигура, страната може да започне да го държи отговорен за настъпилия хаос.