Всеки миг има своята камбана

Животът ни е само част от една огромна социална машина, която може да се разминава с нашата гледна точка. И с нашите чувства

по статията работи: Юлия Пискулийска | 22.09.2015 | 11:01

След малко самолетът ще пресече небето на България и ще поеме посоката към едно чуждо, далечно небе. Там някъде – на около 5 000 километра. И едно дете, което е толкова близко до сърцето ми, ще започне едно свое начало.

Колко пъти поривът ни води към начало... Или обстоятелствата. Откъдето и да иде тласъкът, тръгваме към този бряг...

Детството е невинно и любопитно. То не може да проникне в представата за промяната. Петра мисли за смъртта. На своите няколко годинки тя не иска да вярва, че животът свършва. И е приела обяснението на баща си – хората се превръщат в звездички. Те са ето там, горе... Промяната от живот в смърт е възприета като начало. Като светлина, като преместване от едно пространство в друго.

В детството всичко изглежда така безкрайно. Непосветени в съществуването на стръмнини и сълзи, децата тъгуват за играчките си, за счупените им ръце, те вярват, че куклата е жива и чувства така, както могат да чувстват живите. Наивното детство плува в златни реки и търси своите принцеси, които ще се събудят от целувката на принца. Наивното детство възторжено прегръща пролетното събуждане и със същия възторг очаква студения сняг и белотата му, превръща го във весела пързалка...

Кога започваме да усещаме студа? Кога разбираме, че всяка среща с промяната изисква деликатност, иска някой да ни подготви внимателно и с достатъчна яснота, че не всичко, което започва, е белязано с очарование, сладко вълнение; че животът има своите прагове и понякога са неочаквано остри, с ръбове и подмоли. Има ли кой да ни каже, че някои неща, които изглеждат прекрасни, всъщност имат само прекрасна черупка и същността им е груба. А има и уж обикновени, не така привлекателни, които ни откриват своята деликатност, ако имаме очи за нея. Младостта иска щастие и всякак се надява да промени света около себе си в името на това щастие. "Деликатност” на Филип Фоенкинос е книга, която ни води по такива пътища; там, след един край започва едно начало – но как стига човек до началото, което води към щастието?

Уроците са около нас. Понякога ги виждаме. Понякога – не. Но животът ни, макар да е изпълнен с нашите пориви, надежди, мисли, случки, е само част от една огромна социална машина, която може да се разминава с нашата гледна точка. И с нашите чувства. Колко пъти сме на прага на някаква промяна, срещу която роптае отчаяното ни същество, колко пъти сме пред стена от неизвестност, уплашени, очакващи...Ние сме вътре, под огромния купол на социума и чувствата ни там са дребни, изгубени, невидими за други. След комфорта на началното образование, след ласкавия поглед на учител (ако сме случили на истински педагог) попадаме в неизвестността на различни човешки характери, на преподаватели, започва битката за надмощие – разбирай битката за оценки, които трябва да отворят път към едно бъдеще, макар и още неясно за подрастващия. Стресът от неизвестността и очевидното се слива с очакването за начало, за промяна, в която се търси смисъл.

Колко пъти, пред срещата с началото, чувствата ни са поставени на изпитание? Преместване в друг клас. Наказание. Раздяла на родителите. Пастрок. Мащеха. Абитуриентски бал. Матура. Несподелена любов. Нещастно споделена. Безработица. Икономическа принуда – да избереш и да работиш не онова, което носи вълнение и радост, а онова, което ще ти даде относителен социален стабилитет.

Младостта е все още и невинна. Ентусиазирана. Очакваща. Опитваща. Някои от младите смело атакуват неизвестността, сменят едно начало с друго. Търсят смисъла. Опитват. Искат да прегърнат света и да получат много и изведнъж от него. Съпътстват ги и разочарования, определени от тях така, а всъщност просто резултат от очаквания, несъвместими с действителността. Но така или иначе, те нараняват. Раните в живота ни не са малко, защото във водовъртежа от хора, институции има сблъсъци, неразбиране, подлост. И щом ще говорим за чувства, тези с отрицателен знак излизат от личния кръг и стигат до уязвимата психика на някой друг. Уязвима, защото сме чувстващи и мислещи същества.

Ударите в живота, независимо кога са получени, оставят своите белези. Имаме памет за злото, което не сме очаквали и чиито аргументи не можем да проумеем. Приятел подлива вода на конкурс, вместо да ти плисне вода, че да ти върви. Наранените чувства не са беда само за един. Те променят характеристиката на едно поведение, а колко такива има в едно общество?

Когато все още личността е в зоната на безсмъртието – защото пътят изглежда безкраен и светъл – тя не си задава въпроси за взаимосвързаността в едно общество. Но когато човек живее повечко, той е видял много и знае, че всяка индивидуалност е зависима от хода на общите процеси. Многото години подготвят човека за среща с неотменимото, за известно покорство пред смъртта, за онова друго начало, след което няма нищо. Но тогава никоя промяна няма да има значение. За онзи, който си е отишъл – да. Но за останалите има път, по който отново ще вървят рамо до рамо със стрес, радост, победи и поражения.

Кое ни подготвя за срещите в живота? Кой щади чувствата ни или не ги щади? Само най-близкият човек ли очакваш да те разбере? Не пропадаме ли в безизходица, защото ни се иска да бъдем разбирани от всеки и всички, не затова ли мнозина се настройват на демократична вълна, без да си дават сметка, че демокрация може да има или да няма в зависимост от това какви сме и как си градим държавата. Икономика, здравеопазване, енергетика, образование – което и да е от тях или от другите "клетки” на механизма има своите липси и своето несъобразяване с нас, човешките "бройки”. Изследвания, проучвания, търсене, изводи – да, така е, но всичко това някак обхваща в огромната си мрежа други опорни точки – а не чувствата като опорна точка.

Законите, които и да са те, трябва да произхождат от погледа към човешката емоционалност, от чувствата, защото те са част от движещата сила към бъдещето като друго начало. Но понеже у нас това не се случва, не можем да се справим като народ със съдбата си. Мачкаме я, а и тя ни мачка. В механизма на държавното устройство не се търсят горещите точки – онова, което предизвиква стрес, което означава справедливост, което уравновесява човека като социално поведение. Във всеки миг от живота си можем да попаднем в една промяна, за която не ни стигат сили, знания... Спорът между поколенията кое какво е преживяло, е излишен. Едно поколение е преживяло война. Друго – революция. Трето – държавен преврат... Но е дошло мирното време. Е, в него как са нещата? Предпазен ли е един ученик от трусове в образованието? Болният как съществува в хаоса на здравеопазването? Възрастният човек може ли да изключи от мислите си как ще съществува в оставащите му години? Може – но ако съдбата го е благословила с един Алцхаймер...

Всеки миг има своята камбана, напомня ни една вълнуваща руска песен. Остава само да се попитаме: дали когато се гради битието на един народ, когато се конструира механизма на една държава, когато съответните министерства плодят своите наредби и поднаредби, се оглеждат и всички онези прагове, в които се разбиват чувствата ни? Защото една сграда може да се разруши и построи отново, но когато се счупи цигулката на чувствата, звукът ще е фалшив или глух. Или просто няма да го има.

Мъртвите души не носят бъдеще. Не обещават начало...


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Денят започва сутрешен блок с...
  • 09:20 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 11:00 Култура.БГ предаване за култура с...
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:25 Новини на турски език
  • 12:30 Светът на жестовете
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • Сега "Тази сутрин" - информационно...
  • 09:30 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, еп.75 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.47
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.3
  • 17:00 bTV Новините
  • Сега "Здравей, България" - сутрешен блок
  • 09:30 "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.