Гаранционен фонд в ролята на синдик в застраховането? Идеята е спорна!

Някои неща в новия Кодекс за застраховането, които са по-скоро нашенска, българска "разработка", са най-малкото спорни и се нуждаят от допълнителна аргументация. Това коментара пред БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов по повод на одобрения вчера от правителството проект.

Като пример Гълъбинов сочи идеята Гаранционният фонд да бъде в ролята на синдик - нещо подобно на приетото относно банките покрай кризата с Корпоративна търговска банка. "Взима се същият шаблон и се казва, че Гаранционният фонд в застраховането ще поеме такива функции при евентуална несъстоятелност на застрахователна компания. Най-меко казано тази идея е спорна. Необходими са повече аргументи за подобно решение", казва икономистът.

"Съществуващият в момента в застраховането Гаранционен фонд е повече гаранционен фонд по застраховка "Гражданска отговорност", тоест по един специфичен продукт. Той не служи като компенсационен механизъм за фалити на застрахователи, защото даденият застраховател предлага още много продукти. В този смисъл не става напълно ясно какво се има предвид с предлаганите промени и какъв ще бъде този Гаранционен фонд. Нов ли ще се създаде и какво ще се случи с вноските, които са плащани досега в него? Те са плащани за друго нещо, а не за фалити на застрахователи. Това не е Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките - те са различни и такава аналогия не бива да се прави. Отделно имаме Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Той е друг орган, който отговаря за зелената карта и в него също има гаранционен фонд, но и той е по специфичен продукт. Има и още един компесанционен фонд, който се създаде след фалита на две дружества преди време", коментира експертът.

Затова той пита какво има предвид точно предвид правителството, когато говори за гаранционни фондове: "Какво ще се случва с тях, нов фонд ли ще се прави? Нужна е повече яснота и обяснение - защо се предлага точно този модел и защо се държи той да бъде близък с моделът при банките".

Новият кодекс предвижда и изравняване на размера на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка - 196 000 лева. "Банките и застраховането имат много общи неща - те са двете страни на един баланс. Както те се допълват обаче, така се и различават. Невинаги механичното копиране на едни и същи приоми е най-добрият подход", коментира Гълъбинов.

И нещо, което отговаря на европейските стандарти и изисквания, но е много далече от реалността в България. Предвижда се минималният лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се промени на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

"Тук няма мърдане, защото ние сме част от Европейския съюз вече 7 години. Наш проблем е, че стандартът на живот в България остава най-ниския в съюза. Лимитите на отговорност трябва да се вдигат, защото в България непрекъснато влизат чужденци и те искат лимитите да отговарят на общоприетите. Там обаче се плащат и по-високи цени за застраховките, от което логично следва и въпросът - ще се вдигне ли цената на тази услуга в България? Това отново е наш проблем, който е и социален. За съжаление нашата бедност повлича непрекъснато след себе си други проблеми от всякакво естество. Хем сме част от клуба на богатите, хем не можем да достигаме чрез доходите си нивата, които се изискват там по най-различни линии", коментира икономистът.

Като безспорен плюс на проекта той посочва синхронизирането на българското законодателство с доста от директивите на Европейския съюз, като се пренася механизмът Платежоспособност II (Solvency II). Този механизъм касае най-вече доста по строги мерки, свързани с по-висок капитал на застрахователните компании, с повече резерви и изчисляването на границата на платежоспособността.

Въвежда се нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователя и презастрахователя, за изчисляване на техническите резерви, както и се въвеждат нови принципи за инвестиране на активите, като гаранция за финансовата стабилност и изпълнението на задълженията по застрахователните и презастрахователните договори. Капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, ще бъде изчислявано по такъв начин, че да гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до 0,5% в рамките на едногодишен период.

Предлага се още застрахователите, които извършват дейност по животозастраховане и заедно с това имат лиценз за предлагане на застраховките "Злополука" или "Заболяване", да поддържат минимален капитал, който е равен на сбора от минималното капиталово изискване по животозастраховане и минималното капиталово изискване по общо застраховане.

Въвеждат се и нови, по-строги изисквания към документооборота на застрахователя, информационните му системи и качеството на данните, които се генерират от тях.

Положителна идея е забраната застрахователят да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън пределите на България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта", обяснява експертът.