Европа губи Балканите

Все повече прозира ерозията на хегемонията на европейския проект на Балканите. Около тази теза се обединяват политическите изследователи, наблюдатели и експерти, които участваха в конференция на тема "Алтернативни обществени модели за развитие на Балканите", организирана по повод 18-годишнината от създаването на Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ).

Огнян Минчев, председател на ИРНИ смята, че е налице преход от либерално демократичния консенсус, който до голяма степен е обуславял и хегемонията на САЩ. Минчев говори и за криза на европейския модел в балкански контекст, благодарение на която се позволява намесата на две страни – Русия и Турция. По този начин, казва той, се формира особен триъгълник, в който страните се борят за влияние – съперничество на интереси, състезание в сферата на геополитиката.

Според Минчев от е налице затлачване на европейския проект в Западните Балкани, защото европейска визия за това какво трябва да се случи там, просто няма. Що се отнася до България, според него, липсата на критика или меката критика от страна на Европа към случващото се у нас, показва, че трансформиращият потенциал на ЕС по отношение на вече присъединените страни, вече не е висок.

Случаят с Гърция, по негово мнение пък, е знак на кризата на европейския модел като модел за развитие. "Смяташе се, че Гърция е сияен пример за забогатяване. Оказа се, че тоеа е една илюзия и в Гърция е имало една огромна паразитна гъба за поглъщане на европейски пари". След институционалната, финансова и морална криза от 2009 година европейският модел се характеризира с ниска привлекателност. Благодарение на всичко това на Балканите навлизат руски и турски модели, които се отличават със степен на авторитарност", каза още той, като добави, че политическите елити на Балканите са уморени от мекия надзор на Брюксел.

Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии отбеляза, че страните от бивша Югославия все още не могат да намерят себеси в европейския проект. "Конвергенцията изчезва", коментира той, като посочи, че вместо да се сближават, страните от Западна Европа и Балканите изглеждат все по-далечни и различни. Кръстев цитира проучвания в страните от бивша Югославия, които изненадващо показват, че всички с изключение на албанците и хърватите, биха искали да живеят в Югославия. Нещо повече - Кръстев смята, че в ЕС ще забавят интеграцията на тези страни поради факта, че в момента на присъединяването им, ще загубят своето влияние над тях.

На този фон особено влияние оказва като фактор бежанският наплив, с който малките балкански страни не са свикнали. Може би някогашните колониални сили като Франция са свикнали с това, но малки общества като балканските, където има традиционни малцинства, и които функционират в условия на политическа нестабилност, това води до сериозни промени. Изброеното дотук, по думите на Огнян Минчев, води до извода, че Европа се е провалила в това да донесе модернизацията на Балканите.

Любопитно, според Весела Чернева, директор на Европейския съвет за външна политика, е как балканските процеси влияят на една друга криза. Тя припомни, че косовският прецедент бе използван от Русия като оневиняващ аргумент за присъединяването на Крим. От друга страна, по нейно мнение, в Украйна основните политически страхове са свързани с това, че в страната ще се осъществи моделът на босненската децентрализация, което би довело до образуването на перманентна зона на нестабилност. Защо това създава притеснения на Киев? Според Чернева призракът на босненския модел ужасява украинците поради това, че малцинството ще получи право на участие в правителството и което е още по-важно – право на вето. Тя подчерта още, че митът за ЕС в Украйна е достигнал своите граници. Комуникацията между украинския политически елит и европейската администрация става все по-трудна.

Що се отнася до кризата в Гърция, според Весела Чернева, тя ще покаже, че Европа може да се разглежда като "стая с вход и изход". В този смисъл вероятно ще бъде отстоявана задължителната сила на условията, които членството поставя пред самата страна. Има и друг сценарий. Чернева обясни, че Гърция може да поведе държавите, които не са съгласни със санкциите срещу Русия. Това би означавало, че държавите, които държат наказателната политика срещу Кремъл да продължи, ще сключват междуправителствени споразумения и вероятно между тях ще е и България. "Това вече ще бъде голям проблем за Европейския съюз", категорична бе тя.

Общата оценка на експертите е, че интеграцията на Балканите ще се забави между 10 и 20 години. Заявките от Брюксел, че разширяването ще се спре до 2020 година, са подействали и ще действат за в бъдеще демотивиращо на страните.