След журналистическо разследване на кореспондента на БНР в Стара Загора Венелина Попова за репатрирането на автомобили на територията на града, представители на местната власт "вземат нещата в свои ръце” и се опитват под формата на заплахи и закани да я ограничат от достъп до информация, призна самата Попова вчера пред медии. Това стана и повод Inews.bg да я потърси за подробности по темата.
Имали ли сте досегашен конфликт със старозагорския кмет?
Конфликт не бих казала. Но се е случвало след интервю, в което не е харесал мой въпрос, да реагира веднага с позвъняване по телефон. Както направи и сега след разговора ни в "Хоризонт" за репатрирането на автомобили в Стара Загора. Друг път се е опитвал да ме иронизира на пресконференция по повод мой въпрос не са ли прекалено скъпи тролейбусите, които общината закупи с европейски пари. Това ми показа, че той е доста тщестлавен млад човек, който е замаян от изборния си успех и от силното си одобрение във Фейсбук. Това замъглява съзнанието, особено, ако не си достигнал Христовата възраст и нямаш коректив за управленското си поведение.
Смятате ли, че става дума за корупция в местната власт?
Когато става дума за корупция, трябват факти, и то стабилни. Затова, когато колежката ми от "Хоризонт" въведе в ефир интервюто ми с кмета, посочи, че ще говорим по една тема с подозрения, че е корупционна. Което моментално предизвика гнева на Живко Тодоров. Защо, ми е трудно да кажа. Не съм обвинявала него, нито някого другиго конкретно, че е корумпиран или че печели от тази обществена поръчка за репатрирането на автомобили на стойност 1 милион и 350 хиляди лева. Казах само и затова направих разследването си, че не може една наказателна дейност да се превръща в бизнес. Не може една крайна мярка като репатрирането, която посяга върху неприкосновената, според Конституцията, частна собственост, да се превръща в норма. Законът за движение по пътищата позволява това с поправка от 2014 година, явно с определена цел – да се даде възможност на общините да печелят от това. Само че от всичко страдат гражданите. И дума не става да защитавам нарушителите на закона. Но питам – когато се прилага крайната наказателна мярка, колко нови платени паркоместа е открил Живко Тодоров - кметът на Стара Загора за целия си първи мандат? Да каже. И тогава да иска крайност в мерките за въвеждане на ред в "Зелената зона" на града. Още по-интересно е, че още същият ден, в който интервюирах кмета в "Хоризонт", той ми се обади, че ще развали договора с пловдивската фирма "Вижън парк" ЕООД. Защо, ако той е перфектен и добър за общината и гражданите на Стара Загора? Оставям хората да си отговорят сами.
Очаквате ли още атаки срещу себе си и в какъв план?
Не бих могла да кажа. Разбрах, че кметът е поискал среща с генералния директор на БНР г-н Радослав Янкулов. Странно защо? Какво би очаквал от тази среща, след като предложих на г-н кмета да продължим разговора по темата, но вече в студио, а не по телефон и той да защити обществения интерес с факти и аргументи. Първоначално той прие, а после размисли… защо ли?
Атаките срещу един неудобен журналист могат да бъдат различни. Аз обичам откритите битки, за съжаление през цялата ми практика винаги съм получавала удари под кръста или съм отивала в съдебна зала. В случая не мога да се оплача от правосъдната ни система - и по двете дела, в които бях обвинена за клевета, получих оправдателни присъди.
Страхувате ли се да продължите да работите все така принципно и да отстоявате истината?
Знаете ли, откакто започнах работа като журналист през 1990 година досега винаги съм работила по един и същи начин и никога не съм се изживявала като Робин Худ, макар някои мои приятели да се шегуват с мен, заради моята неотстъпчивост и упоритост. Това не е поза, просто съм такава по характер и по наследство - всички в рода на бащата на моята майка са такива, какво да се прави – ген.
Смятате ли да сезирате съответните международни организации и наши институции за случая?
Не съм мислила, а и досега не съм се обръщала нито към наши, нито към чужди журналистически или правозащитни организации. БХК беше наблюдател на делото, което Венцислав Драганов водеше срещу мен по повод разследването ми за строежа на социалния дом в Стара Загора, когато министър бе Емилия Масларова и бюджетът бе ощетен с 11 милиона лева от този ремонт.
Този случай изолиран ли е във Вашата журналистическа практика, или Ви се е случвало и друг път да се "дават директиви"?
Не, не е единствен. Правила съм множество разследвания, извън радиото съм автор на стотици политически коментари и анализи в централни вестници и електронни издания. Особено раздразних властта с разследването си за обгазяването на Стара Загора, тогава президентът Георги Първанов поиска от генералния директор на радиото г-жа Поля Станчева да ме спре да задавам въпроса си към него "Г-н Първанов, кажете като върховен главнокомандващ какво се случва на полигона Змейово?". Още повече, че му предстоеше битка за втория президентски мандат. Поля Станчева не ме уволни, но ми издаде заповед да се върна в Радио Стара Загора като главен редактор. След като отказах, компромисът бе да изляза няколко месеца в отпуск, "за да не мътя водата на Първанов". Бях неудобна за всички кметове, особено трудно му бе на доктор Евгений Желев по време на двата му кметски мандата. Не един и два пъти са искали да ме уволняват от БНР. Обаче, слава на Бога, не се получи. Защо, мога да говоря много, но това сега не е темата.
Какво, според Вас, трябва да се предприеме, за да се спре с "телефонните включвания" на властимащите към журналисти?
Всичко зависи от гилдията. Трябва да сме солидарни. И аз благодаря на всички колеги, които ме подкрепиха сега. Защото иначе ще ни мачкат поотделно и успешно. Когато сме единни, можем да се противопоставим успешно на опитите да ни "озаптяват" както те са свикнали. Жалко е, че платените медии и журналисти стават все повече. За да излезем от тресавището, в което ни бутат, ни трябва малко смелост и вяра, че всичко което става на земята, се решава от Небето. Бог да ни закриля!