За "небрежните" лекари и медицинските стандарти

Всяко отклонение от добрата практика и медицинските стандарти представлява неизпълнението на служебния дълг. Това води до тъй наречената лекарска грешка, коментира адвокат Светозар Арнаудов от Адвокатско дружество "Арнаудов и Узунова". Той окачестви понятието "лекарска грешка" като едно пренебрежително и "немърливо" отношение от страна на лекаря към своя пациент. "Медицинската професия, общо казано, е по-строго правно регламентирана. За всяка една медицинска манипулация са утвърдени медицински стандарти", допълни той в интервю за novinite.bg.

Установените от правно естество медицински стандарти определят поведението на лекаря от първото му виждане с пациента, през цялата процедура на лечението, до изписването на лицето, което е било обект на медицински грижи. "Ако се допусне нещо, не в изпълнение и се причинят вреди, то това вече изпълва съдържанието на понятието "лекарска грешка".

Адвокат Арнаудов коментира, че не са много хората, които знаят правата си като пациенти. Факт е, че през последните години броят на делата, заведени срещу медицински служители, е нараснал значително. Това е и показател за изпълняването на стандартите в здравните услуги в България.

Според адвоката към днешна дата пациентите са по-склонни да заведат дело за неправомерно лечение, отколкото до преди няколко години. "Тенденцията през последните години на възпитаването на една култура на гражданите в България, че и медицинските грешки следва да бъдат огласявани и следва да се търси отговорност за тях", каза още той.

Делата, заведени от гражданите, не са насочени само към медиците, а основно към лечебните заведения. Доверието в здравната система е значително занижено, някои пациенти разчитат предимно на остарелите методи за самолечение, отколкото на преценката на практикуващият лекар.

Но не са малко и случаите, в които самите пациенти надвишават правото си на защита от държавата, с цел финансови обезщетения. "Тук го има и обратното – да се търси обезщетение за какво ли не, само и само да се извлича някаква финансова изгода. Да, наистина, в повечето случаи претенцията се явява такава за обезщетение в пари".

Адвокатът коментира, че лекарската професия спада към рисковите професии, където възможността да има усложнения при лекуването на пациент е голяма. От своя опит юристът сподели, че не при всички случаи непременно може да се говори за лекарска грешка. В тези условия възникват и казусите, в които пациентите са в конфликт с лекуващото лице. "Субективно човек е очаквал някакъв резултат, но той чисто медицински не може да бъде постигнат".

Друг е и моментът, че при завеждане на едно такова дело, резултат не винаги може да бъде постигнат своевременно. По думите на адвоката делата за лекарска небрежност, не са лесни. Той даде пример със случай от неговия опит, в който клиентът му има възникнали усложнения в областта на едно от очите следствие от направена интервенция.

"Едно дело е изключително зависимо от съдебно-медицинската експертиза. Тези дела наистина продължават с години. Мога да спомена и един конкретен случай, в който съдът полага неимоверни усилия да намери вещо лице. Година и половина, да не кажа две, има проблем с намирането на вещо лице, което да изпълни тази експертиза".

Една от причините за забавянето на делото в конкретния случай според адвоката е недостигът на вещи лица или тяхното нежелание да направят исканото от тях, въпреки че при отказ, съдът има правото да ги санкционира. Този ефект подкопава доверието на гражданите, че ще получат полагащото им се възмездие.

"Като цяло има недостиг на медици. Този недостиг е още по-сериозен при вещите лица". Това води до "блокирането" на самото дело.

Друг е елементът на нежеланието на тъй наречените вещи лица да извършат експертизата. Това допълнително бави делото, много са случаите и на оставяне на казуса нерешен във времето. "Правят отводи. Подават молби, с които казват, че не са в състояние или не желаят по различни съображения да изпълнят задачите на експертизата. Едва ли не се оказва, че в България няма кой да изпълни една такава експертиза, което е сериозен проблем", коментира още Арнаудов.

За тежестта на експертизата в решаването на възникнал казус и за доказването на лекарска грешка, юристът припомни за дело, касаещо забравен тампон в тялото на дете след медицинска интервенция. Делото е отсъдено в полза на ищеца, който в този случай са родителите на пациента.

Адвокатът коментира, че тук става въпрос за деяние, съзнателно или не, което е лесно доказуемо. "В последствие този тампон е започнал да предизвиква реакция, водеща до здравословни усложнения. Започнал е възпалителен процес, при който неминуемо е настъпила отпадналост, влошаване изобщо на чувството за здравословен начин на живот. Започнали са процеси на натрупване на гной в организма". Той допълни, че при разследването е доказано къде е извършена манипулацията и кой е бил опериращият лекар. Това е констатирано и въз основа на последващите медицински документи.

Съвсем различни са случаите, в които медицинските нередности са труднодоказуеми. Възможно е последиците от тях да се проявят в по-късен етап, когато би било изключително трудно да се установят действията на лекаря в хода на интервенцията.

Арнаудов добави, че в голяма част от случаите гражданските дела се водят против самите лечебни заведения, не толкова персонално към практикуващия лекар. "Основанието за това е член 49 от Закона за задълженията и договорите, който повелява, че лицето, което е възложило работа за изпълнение при него на дадено друго лице, отговаря за вредите, които е причинил изпълнителят на работата. Отговорно е самото заведение".

Една от препоръките, които адвокатът отправи към пациентите, които вярват, че са пострадали от действията на лекарите, е да се снабдят с историята на заболяването от медицинското заведение. По този начин те застраховат себе си в последващ етап, също се предпазват и от допълнителни усложнения по време на делото. "Медицинското заведение е длъжно да пази тези документи и е длъжно да ги предостави при поискване на пациента. Те представляват един своеобразен набор от цялата съвкупност от медицински дейности от постъпването до изписването на пациента".

Арнаудов добави още, че вътре в тези документи е "разковничето" на това какви процедури са предприети и евентуално къде е сгрешено. "Полезно е и преди завеждането на дело да се подаде и жалба в Изпълнителна агенция медицински одит, тъй като там се проверява дали при лечението на въпросния пациент са изпълнени съответните стандарти на медицинските манипулации". По този начин е възможно да се установят и други нарушения по неспазването на медицинските стандарти.

Автор на интервюто е Александър Шишков, в novinite.bg