Ивайло Попов: Страните в ЕС няма да могат да отказват ГМО продукти на пазарите си

Г-н Попов, през седмицата ЕК предложи промени в европейското законодателство за ГМО, като посочи, че целта им е да дадат повече свобода на страните-членки да не допускат (само с мотивирано решение) на териториите си одобрени от ЕС фуражи и хранителни продукти с генно модифицирани съставки. Наистина ли това ще помогне на държавите да опазят пазарите си от вноса на ГМО от САЩ и трети страни или напротив – "дяволът отново е в детайла"? Бихте ли разтълкували решението?

В няколко насоки са нашите притеснения относно предложението на ЕК за ренационализацията, както се нарича възможността на страните-членки да налагат собствено решение да не продават на територията си определени видове ГМО храни и ГМО фуражи, одобрени официално от ЕС. На първо място не виждаме това как ще се случи на практика, предвид свободното движение на стоки в рамките на ЕС. Тоест не е ясно, ако една страна-членка, например България, наложи забрана за някакъв продукт с ГМО, как ще бъде контролирано това нещо.

От друга страна държавата-членка няма право според европейското законодателство да забранява транзитното преминаване на такива стоки, което допълнително ще усложни нещата. Изрично е казано, че страните-членки не могат да нарушават правилата за свободно движение на стоки и услуги.

От дрета страна голямото ни притеснение е в липсата на сериозни правни основания, на които да се базира такава вътрешнопазарна забрана.

Имате предвид условието, което поставя ЕК пред свободното решение на страните, да мотивират отказа си за вноса на даден ГМО продукт, но без да се позовават на риск за здравето и за околната среда? Че то какви други смислени аргументи може да има?

Притеснява ни точно това, че темите за опасността за здравето на хората и животните и околната среда, няма да могат да се използват като основание. В предложението изрично се казва, че държавите-членки ще трябва да се подчиняват на решението на Европейската агенция по безопасност на храните, които ще преценяват дали даден ГМО продукт е безопасен за здравето и околната среда. Тоест такива аргументи няма да могат да бъдат използвани като отказ за ГМО продукти, освен в случаите, когато за тях постъпят нови научни данни, което го има и в момента.

Значи на практика изобщо не става въпрос за свобода на избор на страните дали да внасят или не даден ГМО продукт, а с тези ограничени основания ЕК по-скоро връзва ръцете на правителствата да отказват такива продукти на пазарите си. Какви основания остават изобщо?

Остават основания, базирани на общественото мнение в дадена страна и някакви специфични условия, които са доста трудни за доказване. Смятаме, че такива общи основания много трудно ще издържат, предвид възможността вносители и търговци на такива продукти да атакуват решенията на страните от ЕС пред Световната търговска организация (СТО).

Общо взето досега ни пазеше това, че имаме единна силна европейска позиция и когато се вземаше решение да не се разреши един ГМО продукт – фураж или храна, зад това решение стоеше Европейската комисия. Сега зад такива забранителни решения ще стоят страните-членки, които много по-лесно биха могли да бъдат атакувани от вносителите.

Да разбираме ли, че Европейската агенция по безопасност на храните, т.е. ЕС, ще има по-либерален подход към ГМО продуктите от САЩ и другите страни-членки на СТО, които са големи производители и ще остави страните-членки сами да се бранят от такива стоки? Това няма ли да направи по-широк достъпът на ГМО храни и фуражи в ЕС?

Решението за допускане на стоки с ГМО ще продължи да бъде общоевропейско. ЕК ще продължи да казва кое е опасно и кое безопасно и съответно ще взема решенията дали да пусне даден продукт на пазара. А вече страна-членка, ако наложи такава забрана, тя ще бъде сама в борбата срещу големи търговски корпорации, срещу държави или срещу Световната трговска организация.

Като се имат предвид обаче и напредналите вече преговори за търговските споразумения с Канада и САЩ, които имат силни интереси в хранителната сфера, се притесняваме, че вземането на такива решения от страна на ЕК е изключително неподходящо. Сега просто не е моментът за едно такова решение. Или, ако то бъде взето, то тогава би трябвало да се позволят много по-солидни правни основания за отказ на страните-членки.

Всъщност решението идва след няколко много куриозни случаи, когато поради системата за вземане на решение в ЕС, повечето страни се изказват против даден ГМО продукт, но въпреки това, по правилата на разрешителните, той се пуска на европейския пазар. Това е ставало както за храни и фуражи с ГМО, така и за отглеждането на такива култури. Това е сериозната и основната причина този процес на промяна да започне някъде към 2012-2013 г. Но точно сегашният момент на вземането на това решение е изключително притеснителен, особено поради това, че то може да се използва в преговорите на търговското споразумение между САЩ и ЕС.

Ще одобри ли Европарламентът тези предложения на ЕК? Все пак крайното решение зависи от евродепутатите.

Ние сме песимисти, че това предложение ще мине през Европарламента. Или със сигурност няма да мине в този му вид. Най-малкото очакваме парламентът на ЕС да внесе корекции в него, ако не го спре изобщо.

Но такава стъпка бе предприета по отношение на отглеждането на ГМО култури в ЕС, като се даде възможност на страните-членки сами да решават дали да допуснат или не.

Законодателството на ЕС относно ГМО се дели най-общо на две групи. Едното касае освобождаване за отглеждане на ГМО, а другото касае разрешение за търговия с храни и фуражи с ГМО. Подобен вид стъпка, каквато сега се предлага в освобождаването на търговията с ГМО, вече беше направена при отглеждането на ГМО в ЕС. Т.е. страните-членки ще могат да забраняват на своя територия отглеждането на такива култури, въпреки че ЕК ги е разрешила.

Сега се опитват да направят нещо подобно и с освобождаването на търговията на такива продукти на територията на ЕС чрез даване на възможност страните-членки сами да вземат решение при някакви условия. Но това е много по-трудно да се прокара. Отглеждането на ГМО култури е много по-лесно за контрол, докато търговията с храни и стоки с ГМО на свободния пазар, какъвто е общоевропейският, ще бъде изключително трудно, да не кажа и невъзможно. Няма изградени системи за сериозен контрол на вътрешния пазар в страните.

Искате да кажете, че няма как да се проконтролира наличието на ГМО съставки в даден търговски продукт? Нали изрично задължават производителите да го посочват в съдържанието на храните?

Да се проконтролират продуктите с ГМО на пазара е много скъпо начинание, ако изобщо страните-членки решат да създават такива контролни механизми. В момента това не се прави. Не се следят или много рядко се следят такива неща. Затова ни притеснява как ще стане всичко това, като няма контрол.

Другите ни притеснения, както казах, са слабата аргументация срещу недопускането на ГМО храните, която ще се атакува лесно от корпорациите и СТО, слабата правна основа и това, че решението за допускане на пазара на ЕС на даден продукт с ГМО всъщност ще бъде общовалидно и страните-членки няма да могат да противоречат на него.

Потребителите в ЕС и ние в България специално знаем ли всъщност колко ГМО консумираме и в кои храни?

Това по принцип трябва да е обозначено на етикета и си има контрол върху това нещ, който е общо взето на прилично ниво. Когато са над 0,9% ГМО в един продукт, той трябва да бъде етикетиран като такъв.

Под каква форма най-много консумираме ГМО?

Най-много се съдържа в соята, която се влага в съдържанието на много храни. Има и в царевицата, а по-рядко и в рапицата. От там нататък преработена ГМО соя и царевица би могло да има в почти всички храни със сложен състав, които консумираме.

Какви преработени храни с ГМО влизат на българския пазар?

Храни с над 0,9% съдържание на ГМО на българския пазар не сме хващали нито ние, нито държавните власти много отдавна. Под този процент има хващани. Над 0,9% съдържание последно установихме през 2006 г. Бяха соеви продукти, например вафли – българско производство, в чието съдържание се влага вносна соева суровина, която не е посочена в съдържанието и не се знае какъв е произходът й.

Какви са последиците от консумацията на храни с ГМО?

Това е много сложен въпрос и не бих го коментирал в момента. Първо не можем да говорим генерално, а за конкретни научни констатации. Но наистина темата е много сложна.