Интелигентни ... за себе си

Наскоро с дама, която уважавам заради професионализма й и неуморимата й позиция на гражданин, разговаряхме за провалите на личности и политически формации. Кръгът на предпочитани от мен личности, каза тя, се стеснява. И изведе от този стеснен кръг две имена: Симеон Сакскубургготски и Сергей Станишев. Това можеше да е съвсем обективно, защото тя не симпатизира на политическата сила, която Симеон Сакскубургготски предвождаше. Но името на Сергей Станишев ме накара да се замисля. И да поискам – за пръв път – да кажа някои неща, които ме смущават.

У нас издигането на политическия връх в известен смисъл е късмет. "Човешките ресурси” си остават непознати за един широк граждански кръг, но затова пък са деца на някого, приятели на някого... Ако, както казваше Соня Бакиш, Димитър Станишев е бил удивителен човек, умен, вероятно това е бил критерият да бъде изведен в първата редица на БСП Сергей Станишев. Подобни личности идват от фамилии, които са имали възможност да образоват децата си, да ги насочват, да ги подкрепят. И да ги поставят на края на трамплина, който и друг може да вдигне във високото. И въпросните личности се реализират отвсякъде, дето се вика. Няма празно. Но как изглеждат те в нашите очи?

Наскоро дъщерята на Нора Ананиева, която заема висок пост в Агенцията за защита на детето, се появи в елегантен, изискан тоалет, с тъ-ъ-ънички токчета, с луксозна чанта – за да поздрави деца, събрани в една градинка да получат наградите си за рисунки. Не я познавам, но пак опираме до въпроса: детето на Н.А. ли е най-интелигентното, за да поеме важен обществен сектор. И кой, в крайна сметка, преценява приложима ли е интелигентността на дадена личност за една позиция? Защото тя може да е приложима в личен план. И толкова. Интелигентният човек не е просто "тежък” от знания – той умее да изразява своите знания на място. Не е само въпрос на такт да се появиш сред детската пъстрота от различни етноси и да демонстрираш своя външен вид.

Та дамата, спомената в началото, се възторгваше от Сергей Станишев. От умението му да говори. От владеенето на чужди езици. От умерения му тон. Не отричам – така е. Но съм го слушала не веднъж и съм се питала защо иска да удави събеседниците си с думи, да ги държи дълго с добре отворени уши. Защо не познава мярката на диалога, която неговата интелигентност трябваше да му подскаже? Защо не успя да се справи с много вътрешно партийни сблъсъци, защо подложи на изпитания "електората” на БСП, поднасяйки му за определени позиции недовършени като професионалисти и политици хора? Например – д-р Таня Андреева? Защо интелигентни хора се ограждат с безличия? Темата е огромна и има конкретни отговори, свързани с конкретни хора и ситуации.

В случая резултатът от интелигентността на Станишев и владеенето на чужди езици се оказа полезна единствено за него - ставайки първият човек в ПЕС, той остави зад гърба си много неблагополучия в България. Представата за неговата интелигентност, с добавката "произход”, го изведе на първа позиция в БСП, а и в държавата. И извън държавата. Но неговият личен възход се успореди с постепенното омаломощаване на свързаната с него партия. Ето илюстрация за интелигентен човек, който се е реализирал доста сполучливо, но неговата интелигентност се е оказала недостатъчна, за да доведе до полезни резултати за другите. За много негови съпартийци той ще остане олицетворение на капитан, напуснал кораба си в драматичен момент. И няма как да се приеме като щастие фактът, че оглавява ПЕС. Чувството за национална гордост има други измерения.

Добрият български език не е присъщ на ББ. Но той  и не се стреми да впечатли с изящно слово или знания. На него не му пише на челото чел ли е, много или малко, не се усеща натрупана култура. Той е пренебрегнал изискването на обществото да види начело знаещ, интелигентен човек. Той заменя всичко това с кулите, които издига като собствен паметник за дейността си. Аз ви построих метро, казва той. Общува по начин, който не търпи възражения. Мери пътищата, които са построени, със себе си. Голият и босият български народ вика "да живее”. Защото му се струва, че получава. И някак си забравя, че му се иска начело да е човек с изискано поведение, с такт, с много знания, необорим на политическия ринг от съперници на високо равнище от добре построени държави.

Има у нас личности, чиято висока култура и безспорен професионализъм подхранват жизнеността и духовния свят на обществото. Тяхната интелигентност не остава затворена между стените на личното пространство, тя е животворна за мнозина. Как общуват подобни хора? Как работят? Какво усещане оставят след срещата с тях? Две имена: Стефан Данаилов и Татяна Лолова. Ще речете – ами актьори, затова. Не е затова. Че имат богата култура се вижда не само от ролите им. Не е въпрос само на талант да бъдеш приет като безспорна личност. И всякакви агресивно-неуморими медийни опити да те боядисат с катран остават безплодни.

Защото това са личности, които с финес се движат в обществото, които имат позиция и не крият тази позиция...Това са личности, които присъстват в делниците и празниците на обществото с магията си на интелигенти, излъчващи духовна сила хора. Те не са интелигентни само за себе си, те вграждат излъчването си на личности в развитието на обществото. (Нямат нищо общо с онези, които се изтъкват, вадейки цитати от велики автори. И които застават зад тези цитати като зад удобен заслон.) Те са събирали знанията си, оглаждали са възпитанието си, възпитавали са общуването си в социума все от позицията на полезни за страната си, за процесите в нея. Такъв е проф. Огнян Сапарев – умен и почтен, невписващ се в образа на агресивно интелигентния човек. Няма натрапливото "аз знам” и "аз мога” или мълчаливото изкачване по стълбица с цената на нещо. Има излъчване на знаещ и с възможности човек,, който знае да подреди ценностите.

Такова е излъчването на сегашния социален министър Ивайло Калфин. Високите позиции искат деликатност, която не всеки притежава. Искат откровеност и борбеност, умения, които не се придобиват лесно. Но се открояват доста ясно върху социалния фон и хората ги виждат. Одобряват или отричат. Интелигентността е видима, тя е част от цялата характеристика на човешкото поведение, но е и най-съвършената му изява.

Съвършените дипломатични ходове могат да са подчинени на личната кариера, която само прегазва по гърба на обществото – като по мостче, което отвежда на остров на блаженството. Но това предизвиква болка у смачкания и изостря зрението му. Или събужда умората му. Защото обществото ни даде доста на редица интелигентни играчи, които го употребиха и зарязаха. Интелигентно, разбира се.

Обществото – с болката си и с умората си от прекалена злоупотреба с идеалите му, с надеждите му – все повече ще вижда позата в личности на определени позиции. Каква ще е реакцията? Уви, най-често тя е протестна  и неинтелигентна улична вълна. Докога? Къде е онази вълна от интелигентни личности, които ще поискат истинската промяна и ще размахат пръст и пред интелигентните, които носят високо единственото знаме – знамето на личния си интерес.