Испания на исторически кръстопът*

В продължение на повече от 40 години на политическата сцена на Испания доминират две партии, Народната и Социалистическата, които периодически си разменят властта. Проведените на 20 декември 2015, решаващи избори, показаха значително отстъпване от позиции на тези две партии, както и поява на нови радикални партии. Поради това Народната партия на Мариано Рахой, постигна най-ниските си резултати от 1993 г. насам (28,72% от вота и 123 места от 350-те в Парламента, при 44,6% от вота и 186 места през 2011 година), а Социалистическата партия на Педро Санчес постигна най-лошия си резултати в история й (22% от вота и 90 места, при 28,73% от вота и 110 места на предишните избори през 2011 година).

 Възходът на лявата партия Podemos на Пабло Иглесиас, продукт на така нареченото движение на "Възмутените”, както и на дясноцентристката партия Ciudadanos на Алберт Ривера (която имаше подкрепата на част от медиите), които се изкачиха на трето и четвърто място с високи резултати (20,6% от гласовете и 69 места и 14% и 40 места, съответно),  показва края на четиридесет годишната двупартийна система и показва настъпването на един нов период в историята на Испания.

Тези резултати, разбира се, се дължат до голяма степен на икономическата криза в Еропа. Непопулярната политика на икономии, която приложи правителството на Мариано Рахой през последните четири години, в съчетание със скандала за корупция избухнал в неговата партия, промениха политическата карта на Испания и доведоха до появата на нова четирипартийна система на политическата сцена на Испания.

Новата парламентарна реалност, където нито една партия не разполага с абсолютно мнозинство, води неизбежно до съставяне на коалиционно правителство, което както изглежда печели предпочитанията на повечето испанци или до нови избори. След четиригодишно управление със стабилно мнозинство, Испания е изправена вече пред един вид политическа нестабилност, която "измъчва” и други европейски държави, след като се има предвид, че крехките правителствени коалиции и традиционните партии доминирали на политическата им сцена в продължение на десетилетия, чувстват натиска от дългогодишните трудности, но и увеличаващата се имиграционна вълна.  

Новото испанско правителство, когато й да се сформира, ще се сблъска веднага с особено сериозни проблеми и предизвикателства. Въпреки, че тази европейска икономика излезе от рецесията и навлезе в пътя на възстановяване, ще бъдат необходими много години, ако няма регресии, за да спечели изгубено време. В притивен случай, ако испанската икономика отстъпи пак, временният възход ще заприлича на "полета на метеоритите”.

 Испания отчита втория, след Гърция, най-висок процент безработица (21,18%) в Еврозоната т.е. безработните испанци са над пет милиона. Бедността се увеличава ежедневно и представлява заплаха за социалната цялост на страната. Както е казал Махатма Ганди "бедността е най-лошия вид насилие”. С прилаганите крайно неолиберални политики, пропастта между богати и бедни се увеличава постоянно.

Съгласно последните данни на Националния Статистически Институт (ИНЕ) на Испания, 22,2% от домакинствата през 2013 година, са живели под границата на бедност т.е. с доходи възлизащи на по-малко 60% от националната средна заплата. Много от гражданите днес живеят без отопление и електричество, безброй семейства живеят със страха да изгубят първите си жилища (само през 2014 година, 34.680 първи жилища т.е. 95 на ден, бяха конфискувани от банките, за да бъдат продадени, съгласно данните на ИНЕ), а много от пенсионерите не могат да си купят даже и лекарствата.

Така също, повече от едно на три деца т.е. 2,6 милиона, са заплашени от бедност и социална изолация, съгласно последните данни на Европейската Комисия. Високият процент дългогодишно безработни, заедно с драстичните икономии на средства за здравеопазване и просвета, доведоха още повече семейства и деца до бедност, въпреки отбелязания възход на икономиката.

Държавния дълг расте постоянно, и съгласно последните официални данни, вече възлиза на 98,8% от брутния национален продукт, еднакъв с онзи на 1900г. и 1909г. когато достига почти 100%. "Неформалната икономика” се изчислява на 25% от брутния национален продукт т.е. недекларираните доходи възлизат на 235 милярда евро, лишавайки испанската държава от съответните значителни приходи.

Успоредно с това, испанското правителство ще трябва да разреши и "парещия” проблем наречен Каталуня. Издигането на Президентския пост на сепаратиста Карлес Пуигдемонт, който ще трябва да започне процедурите за отцепване на Каталуня, удря камбанката за наближаваща опасност.

"Трябва да започнем процедурите за изграждане на независима държава в Каталуня, така, че решенията на каталунския парламент да са доминиращи”, заяви същият пред депутатите на 10 януари 2016, които приеха неговите думи със задоволство и които малко по-късно го издигнаха начело на местното правителство на мястото на Артур Мас. 

Преките резултати от едностранното обявяване на независимост на Каталуня, която е най-богатия раон на Испания с вътрешен продукт възлизащ на 200 милярда евро, несъмнено ще бъдат изключително болезнени. Без Каталуния, Испания ще загуби 16% от населението си, 25% от експорта и 19% от брутния национален продукт, съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В Каталуня развиват дейност повече от 586.000 фирми, от които 2.150 големи предприятия с повече от 200 трудещи се всяка едно, както например "Gas Natura” и колоса в сектора на облеклата "Mango”. В Каталуня се намира и завода на "Volkswagen” който произвежда автомобилите с марка "Seat”.

Така също, Барселона е далеч най-популярната туристическа дестинация в страната и една от върховните в Света, където чистите приходи от нощувки и престой на туристи възлизат на огромни суми. Успоредно с това, както в търговския, така и в промишления сектор, Барселона съставлява може би основния стълб на испанската икономика.

На тази фаза, трябва да се подчертае, че тенденцията за независимост на Каталуня се роди и разрасна в резултат на политиките на икономии наложени на Испания от Брюксел и в същност от Берлин, както и на цялата Еврозона. Това е и основната причина, поради която каталунците искат да станат поне автономни. Искат да имат своите закони и приходите от данъците, да не отиват в Мадрид за изплащане на програмата за икономии.  Следователно, причините за наближаващото разцепване са както икономически, така и културни.

В заключение, политиката на строги икономии са навредили в голяма степен, както на Испания, така и на други държави от Еврозоната. Следователно, новото испанско правителство, което ще се окаже на този исторически кръстопът, ще трябва да очертае една нова прогресивна политика, която ще се базира на промените в конституцията с реализиране на конкретни социални реформи в полза на народа, в ограничаване на безконтролните приватизации, които освен всичко друго страдат и от липса на прозрачност, както и в спасяването на жилищата на най-бедните слоеве от населението.

Така също е необходима и резултатна борба с икономическата престъпност и укриването на данъци, както и подходящо преструктуриране на производствения модел и значителното намаляване на голямото структурно неравенство, както например безработицата, бюджетния дефицит и държавния дълг.

*Анализът е на Исидорос Кардеринис. Той е писател, поет и икономист с магистърска степен в областта на икономиката на туризма. Статиите му се препубликуват във вестници, списания и сайтове в цял свят. Негови стихотворения са преведени на френски и испански език и публикувани в литературни списания. Има издадени два романа и седем стихосбирки, пет от които са издадени в САЩ и Великобритания.