Лозан Панов: Гласуваната от парламента съдебна реформа е за пред Брюксел

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов определи вчерашните промени в Конституцията като "съдебна реформа за пред Брюксел", а не като допринасяща за бързата и ефективна работа на ВСС. Според него оставката на правосъдния министър Христо Иванов е "предизвестена смърт", която той е прогнозирал още с "историческия компромис" на Реформаторите с ДПС през юли. По думите му вчера в парламента правосъдния министър е "бил оставен сам, а ситуацията е изглеждала предопределена".

Това заяви Панов преди заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той обясни, че е отишъл вчера в Народното събрание, за да проследи дебатите и гласуването.

"Министър Христо Иванов ми се видя много самотен, сам оставен там. При гласуване на промени в Конституцията, когато това има огромно значение за цялата страна, е нормално министърът да има подкрепата на кабинета, а аз не я видях. Приличаше ми по-скоро на етюд, в който всеки имаше своя предварително определена роля", коментира председателят на ВКС.

"За мен оставката на министъра на правосъдието беше предизвестена смърт, предизвестена от т. нар. "исторически компромис", за който още тогава казах, че е най-окастреният вариант на идеите от Стратегията за съдебната реформа", заяви Лозан Панов.

"Политическите усилия вчера бяха насочени по-скоро към създаването на един продукт, който да е удобен за пред Брюксел", смята той. И допълва: А е важно Висшият съдебен съвет да работи бързо и достойно, защото е важно какъв сигнал ще даде съдебната власт към обществото. Видя се какъв даде законодателната", подчерта Панов.

 "До този момент имаше дебат, за първи път обиколка от страна на представители на съдебната и изпълнителната власт по различни места, по апелативните райони. Чуха се мненията на колегите. Всички са заинтересовани за конкурсите за съдии и прокурори, за това атестиранията да протичат по бърз начин. Съдебната карта, натовареността, всички онези промени, оптимизирането на администрацията и състава на съдебните институции, са път, който трябва да извървим”, обясни Панов.

Според него, за да може това да стане, трябва да има наистина воля за това. "За съжаление, вчера политическата воля беше насочена по-скоро към това да се произведе един продукт, удобен за Брюксел, за да можем да покажем, че нещо се случва, а всъщност това не е така”, заяви председателят на ВКС.

На въпрос дали трябва да има нов ВСС Панов каза, че това също е въпрос, който има история. "Аргументите за неосъществяване на конституционните промени бяха свързани с идеята, че искат да се сменят едни лица с други. Обстоятелството, че в законопроекта не се коментира темата за прекратяване на дейността на този ВСС, означава, че промените на Конституцията не са били с цел да се сменят едни хора с други. ВСС в този състав, смятам, че е показал, че може да работи. Вярвам, че това може да се случи с разделението на колегиите”, каза той.
Шефът на ВКС напомни, че Венецианската комисия нееднократно е заявявала, че в колективния орган на съдиите трябва да има мнозинство от съдии.

"Ще се върна малко по-назад във времето. Още на ниво "исторически компромис” стана ясно, че се отправя питане до Конституционния съд, което очевидно беше предварително по въпрос, който дори не е приет от парламента. Мога да продължавам да отстоявам принципите, които за мен са важни, а именно върховенство на закона, независимост на магистратите съдии. Те са гарантът, че има върховенство на закона и онзи орган, който при внесени обвинения и спорове между страни, трябва да гласува по съвест и вътрешно убеждение. За да могат да го направят, те имат нужда от онези законови гаранции, които им дават независимост”, обясни Лозан Панов.

По думите му разпределението на квотите е бъдещ въпрос. Когато обаче има колективен орган от 25 члена, нормалното му разделяне на две колегии означава 13 на 12. "Съотношението 14 на 11 - още от самата цифра води до извод за дебаланс", смята шефът на ВКС, като защити отхвърленото вчера предложение на Реформаторите и Христо Иванов.

"Виждате и сроковете, които са предвидени. Те са достатъчно кратки. Разделението трябва да се случи. При тези квоти, които са посочени от волята на законодателя, оттук нататък това отново е решение на колективния орган. Надявам се той да прояви мъдрост и това да се случи в рамките на ВСС”, посочи той.

За него Законът за съдебната власт е другата част, която е много важна за продължаване на реформата. "Говорихме вече за няколко стъпки и етапа. Говорихме за конституционните промени, Закона за съдебната власт, процесуалните закони, които са изключително важни, законите които предвиждат материално правни норми, промените в образованието, както и много други стъпки, които трябва да направи България”, отбеляза той.

Панов постави и въпроса защо трябваше да се пита Венецианската комисия, след като никой не се съобрази с нейното решение и това, което тя направи като констатация. "Много е важно в колективния орган, който взима решения за назначаване, повишаване, освобождаване от длъжност, избор на административни ръководители и на съдиите, да се взима от орган, който да има мнозинство от съдии”, смята той.

Председателите на ВКС и ВАС се избират по процедура, която предполага произнасяне на ВСС. "В този смисъл и двете длъжности не се избират от съдии. Ето защо колективният орган, т.нар. колегия на съдиите, е необходимо да има мнозинство от съдии. Нещо, което вчера не беше постигнато. Явно е, когато ВСС се разделя по този начин с 2 колегии, при което в едната има съотношение 5 магистратски длъжности и 5 на парламента и един главен прокурор, че в тази колегия балансът е много по-различен, отколкото при съдиите”, обясни Панов.

Според него при колегиален орган, който се състои от 14 члена, много лесно може да се получи блокиране на решения. "7 на 7 например. В този смисъл е очевиден дебалансът”, заяви Лозан Панов.

"Г-жа Янева и г-жа Ченалова сега спокойно могат да бъдат избрани за генерални адвокати, за да може всичко да се успокои", каза иронично той. Коментарът му бе по повод шеговито предложение на премиера Бойко Борисов по време на правителственото заседание от 27 ноември. На него бе обсъден проблема с излъчването на генерален адвокат от България в Съда на ЕС поради липсата на специалисти, по повод на което Борисов предложи "да бъдат издигнати именно Янева и Ченалова".