Макрон спечели решаващия дебат срещу Льо Пен

Френските зрители определиха Еманюел Макрон за победител в снощния президентски дебат между него и националистката Марин льо Пен. Кандидатите за президент на Франция спориха в продължение на 2 часа на различни важни за френската общественост теми, а нападки не липсваха през цялото време. 63% от зрителите на снощния дебат, излъчен по BFMTV , бяха убедени, че Макрон трябва да бъде техният нов президент.

Льо Пен нарече Макрон "кандидатът на жестоката глобализация". Според нея бившият банкер ще превърне Франция в място, където "всеки ще се бори сам за себе си".

Макрон не й остана длъжен и обвини льо Пен в лъжа и че не предлага никакви конкретни политики, а само използва страховете на хората. "Висшата жрица на страха стои пред мен", отвърна й пък Макрон.

И двамата кандидати се надяваха по време на дебата да убедят в своята политика близо 18-те процента от французите, които все още не са решили за кого да гласуват на балотажа. Финалната надпревара за Елисейския дворец ще се проведе тази неделя.

Който и да спечели балотажа на френските президентски избори в неделя, предстои чувствително разместване и в структурите за сигурност в Европа. И Еманюел Макрон, и Марин льо Пен имат свои планове за мястото на Франция, а тонът бе зададен от позициите на четиримата водещи кандидати за първия тур.

Трима от тях се обявиха против санкциите на Запада срещу Русия, двама биха искали Франция да напусне военното командване на НАТО и може би дори да извадят страната от Алианса, един настоява за драстично засилване на отбранителното сътрудничество в Европа, за да се намали зависимостта от непредвидимата нова власт във Вашингтон.

Двубоят

След като Макрон и Льо Пен очаквано продължиха към балотаж вниманието продължи да е фокусирано върху икономиката, имигрантите, опасността от "Фрекзит" и какви намерения имат двамата за бъдещето на ЕС и еврозоната, пише Дневник. Последиците за НАТО и други елементи от структурите за сигурност на Запада може да бъдат също толкова сериозни и да дойдат в момент, когато още не е отшумял ефектът от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Според Франсоа Езбург, анализатор към парижката Фондация за стратегически изследвания и бивш служител на министерството на отбраната, една победа на Льо Пен би била "катастрофална". Това ще предизвика демонтиране на спазвана 65 години политика за международни отношения и сигурност в едната от двете западноевропейски ядрени сили, шестата по големина армия в света и в страна с право на вето в Съвета за сигурност на ООН.

"Владимир Путин ще се възползва. Рискът от война в Европа или извън нея ще стане доста голям", предупреди Езбург.

Базираната в Лондон Европейска мрежа на лидерите публикува в началото на април свой анализ за позициите на отделните кандитати, в който се казва, че "който и да спечели, френската политика за сигурност и отбрана вече няма да са същите".

Позициите за НАТО

Авторите посочват, че и Макрон, и Льо Пен всъщност имат по-скоро антинатовска позиция.

Според Льо Пен НАТО е остарял американски инструмент, обезсмилил се с изчезването на бившия СССР. Тя е за напускане на интегрираното командване на алианса и може би на организацията изобщо в зависимост от това как ще еволюира тя по времето на Тръмп.

Националстката настоява Франция да не участва във войни, които не смята за свои. Всяка френска операция зад граница трябва внимателно да бъде анализирана и водещ критерий да бъде борбата с тероризма. Така ще бъде оправдано френското присъствие в Сахел в подкрепа на бившите колонии в Африка. Но Льо Пен открито изказва съжаление, че някои съюзнички използват алианса срещу Русия.

Макрон пък настоява, че НАТО е полезен за европейската сигурност и в частност на партньорите на Изток, както и че Тръмп е създал объркване с отношението към алианса като към бизнес структура с транзакции към бюджета ѝ, а не като основен елемент на стратегическата общност на Запада.

Макрон смята, че не е в интерес на Париж да се оттегля от интегрираното командване, а че Франция трябва да подсили стратегическите си съюзи, защото те били задължителен момент за водене на силна и независима политика по отбраната.

Макрон обаче счита НАТО за прекалено бюрократизирана организация, станала твърде скъпа за издържане. В програмата си той твърди, че не е в интерес на Франция да поддържа разширяване на алианса извън Западните Балкани, Швеция или Финландия. Това означава затваряне на вратата за страни като Грузия или Украйна.

Той също акцентира на отбранителния характер на НАТО, т.е. смята, че интервенциите извън зоната му на отговорност трябва да се одобряват от Париж, само за зони, където директно са застрашени френските интереси.

Еврофондове за отбрана

Що се отнася до възгледите на двамата за проекта Europe de la défense и те вещаят промени.

Льо Пен е по принцип против всичко, идващо по линия на ЕС, защото то спъвало способността на Франция да защитава стратегическата си и оперативна независимост. Тя е категорично против идея за "европейска армия", но подкрепя командни структури на ЕС за подсилване на сътрудничеството в отбраната между суверенни европейски държави - нещо, което, според нея, е пределът на европейското отбранително коопериране.

Тя е убедена, че Европа ще е по-добре защитена, ако всяка държава поеме сама отговорността за отбраната си. За да е напълно автономна Франция, Льо Пен предвижда да вдигне разходите за отбрана до 2% от БВП догодина и до 3% до 2022 г. Други 2% от БВП тя е готова да задели "за защита на френската конституция".

Според Макрон президентът Тръмп би се радвал на разпадането на ЕС и да се оттегли от отбраната на континента, поради което страните членки трябва да преминат от думи към реални дела и да създадат нова стратегическа и оперативна реалност.

Подкрепен от настоящия министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан, той призовава за европейска стратегическа автономност чрез подсилени двустранни договори - предимно с Германия и Великобритания, както и по-скромни формати на сътрудничество с държави, които искат и могат.

Сред предложенията на Макрон е създаването на Постоянен европейски щаб (за координация с НАТО и националните щабове), формиране на Европейски Съвет за сигурност, изграждане на Европейски фондове за отбрана за финансиране на съвместни програми и общи изследвания и разработки.

Центристът е също така за задействане на бойни групи на ЕС, а за финансирането на всички изброен институции той предлага до 2025г. Франция да заделя поне 2% от БВП за отбрана. Освен това е възможно емитирането на "отбранителни облигации" и субсидии от еврофондове за инвестиране в отбрана за онези държавни инвестиции, които са нужни за общата защита.

НАТО и военното сътрудничество в ЕС не са взаимно изключващи се, но европейците трябва да се погрижат за сигурността си, т.е. Europe de la défense трябва да е приоритет, посочва Макрон.

Отношенията с Русия

Отношението към санкциите и връзките с Москва стана въпрос от кампанията заради близоста на Льо Пен и донякъде на Франсоа Фийон с президента Владимир Путин. Като се добави и левичарят Жан-Люк Меланшон, се получава тройка кандидати, които гледат на сближаването с Кремъл като на контриране на американското влияние и подсилване стратегическата автономност на Франция.

Льо Пен, която външният министър Сергей Лавров нарича "реалист" и "антиглобалист", твърди, че Русия трябва да се възприема като стратегически партньор, особено в борбата с "Ислямска държава". Според нея новият световен ред изисква лидери като Путин и Тръмп и призовава за нова ос Париж-Вашингтон-Москва.

Анексирането на Крим не е незаконно, защото идва след референдум и вече е част от Русия, смята националистката.

Макрон оценява сегашната външна политика на Москва като опасна и нарушаваща международното право. Кремъл е недоволен от реда в Европа и използва хибридна стратегия, военни интервенции и информационна война, за да повлияе върху общественото мнение, каза кандидатът на един от телевизионните дебати.

Той обвинява руснаците в кибератаки и разпространяване на слухове с цел саботиране на кампанията му. Санкциите на Запада са необходими и трябва да останат до реализирането на Минските споразумения, убеден е Макрон.

Предвид настояването му, че стратегическа независимост на Франция може да се постигне през европейските инициативи, а не чрез сближаване с Путин, той държи диалогът с Москва да продължи в ясни рамки и да не се прекъснат контактите НАТО-Русия.

"Не се поддавайте на песента на сирените, в която се казва ,че основният ни съюзник ще е Русия. Трябва да говорим с Москва, но не бива ли и да сме гневни, когато там се потъпкват човешки права?", попита Макрон на митинг, на който напомни на французите, че родината им е люлката на Просвещението и те имат дълг да говорят открито за репресиите.