Минаваме на ръчно управление

До дни ще бъде назначено ново служебно правителство. Трето такова за последните 15 месеца. Вече многократно коментирахме, че тази въртележка от служебни кабинети ограничава растежа и отлага структурни реформи, за които трябва устойчив политически хоризонт и работещ парламент.

Този служебен кабинет обаче ще има различни задачи от предходните два. През 2021 г. служебните правителства изиграха силна политическа роля, като дадоха началото на демонтирането на управлението на ГЕРБ и на практика родиха нов политически проект (ПП), който впоследствие спечели изборите и реализира краткосрочен мандат за управление.

Предстоящият служебен кабинет най-вероятно също ще има своя отчетлива политика и силни фигури, но все пак се очаква да е по-близо до обичайната роля на "пазител" (caretaker) на държавата, докато се проведат изборите и се оформи новата власт. 

В този смисъл новите министри ще имат възможност да се фокусират върху съответните секторни политики без да са заринати в "демонтиране" - вадене на скелети от гардеробите, скандали, смяна на хора по ключови позиции и т.н. Всичко това ще го има, но нищо не налага то да е основният лайтмотив на кабинета.

Липсата на работещ парламент безспорно ограничава възможностите за по-големи промени, но това не бива да ни подвежда. Властта е концентрирана в министрите и те могат да променят много в рамките на съществуващата законодателна рамка. Ето примера с индустриалните зони - законодателната рамка е изцяло приета още преди година, парите са налични по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а могат да се търсят и допълнителни инструменти през Националната компания индустриално зони (НКИЗ) и ресурс от централния бюджет. Министърът на икономиката е с напълно отвързани ръце, може да се зарине от работа и да свърши огромни неща само по тема индустриални зони.

Подобни примери могат да се намерят във всяко едно министерство. Докато преди година имаше много неясноти по рамката - готвеше се актуализация на бюджета и все още се обсъждаше НПВУ, сега поне това е отметнато. Бюджетът вече беше актуализиран, а НПВУ е в сила и очакваме първо плащане през годината.

Данните към средата на годината показват, че бюджетът е на излишък, а капиталовите разходи традиционно вървят с огромно забавяне. Това означава, че и в централния бюджет има достатъчен ресурс, което дава възможност за известно ръчно управление от служебния кабинет в частта с инвестиционните разходи. Още в началото на годината писахме за "невидимите" капиталови разходи в централния бюджет - сега те ще са на разположение на служебния финансов министър.

Извън обичайните секторните политики, и този служебен кабинет ще има няколко задачи в сферата на икономиката и финансите, които ще бъдат извадени пред скоби - по подобие на усилията за написване и приемане на НПВУ преди година.

Намиране на решение по отношение на природния газ безспорно ще бъде водеща тема в сферата на икономиката и енергетиката. Някъде по пътя между отношенията с "Газпром" и танкерите с втечнен газ може да се появи голямата разделителна линия спрямо политиката на отиващото си правителство.

Работата по НПВУ - за реално изпълнение на проектите и подготовка за следващо плащане, също по-скоро ще бъде изтеглено пред скоби, като нищо чудно отново да има вицепремиер с точно такъв ресор, тоест това да не е фокусирано изцяло във финансовия министър.

Новият финансов министър този път няма да мисли за актуализация на бюджета, но пред него ще има един по-съществен въпрос - дали да търси емисия на дълг на международните пазари. Заложеното за държавния бюджет, като дефицит и лимит на дълга, ясно подсказва, че подобна емисия ще е нужда до края на годината. Асен Василев дори имаше изказване, че това ще се случи до края на месец юли. Сега изглежда, че този въпрос ще стои пред служебния финансов министър, като има вариант и той да го отложи за края на годината, тоест за евентуалния редовен кабинет. Имайки предвид, че изборите ще са в началото на октомври, най-вероятно за редовния кабинет ще остане и внасянето на новия бюджет за 2023 г.

Другата хоризонтална тема, макар и наглед отложена във времето, ще бъде подготовката за приемането на еврото. На този етап това е по-скоро оперативна работа, която би трябвало да си върви нормално. Предстоящите промени в Закона за БНБ не са толкова належащи и по-скоро ще останат за 2023 г., като именно тогава ще бъде и кулминацията, в т.ч. политическа, експертна и обществена, на дебата за влизането в еврозоната. Този дебат няма да бъде решен от служебния кабинет. Последният обаче трябва да има едно наум по отношение на критериите за конвергенция, особено по отношение на ценовата стабилност и дефицита. Всъщност спазването на критериите за конвергенция изцяло се вписват в това, което трябва да е обичайния дух на едно служебно правителство.

Петър Ганев, ИПИ