Отстъпва ли Турция пред Запада? Или Анкара омекна за смъртното наказание

На фона на продължаващите чистки в Турция след неуспелия държавен преврат от 15 юли и задържането на стотици хиляди граждани от различни сфери, набедени за метежници или гюленисти, днес турският премиер Бинали Йълдъръм изненадващо свири отбой по въпроса за евентуалното връщане на смъртното наказание в страната. Месец вече именно опасността от връщането на най-тежкото наказание в турската съдебна система, провокирано от желанието на президента Реджеп Ердоган да се разправи веднъж завинаги с метежници и гюленисти, накара турското население и международната общественост да настръхнат. Дори в последното си интервю пред немска телевизия в неделя държавният глава продължи да излъчва сигнали, че връщането на смъртното наказание е нещо съвсем ералистично, тъйп като по думите му "народът го искал", а на последния митинг в Истанбул милиони скандирали: "Смърт за предателите!".

Президентът Реджеп Ердоган изтъкна, че Турция може да възстанови смъртното наказание, отменено през 2004 г., като част от реформите във връзка с преговорите с ЕС, след опита за военен преврат през юли. Заплахата обаче изненада силно ЕС, защото отмяната на смъртното наказание не подлежи на договорки в преговорите за членство в общността.

Сега обаче премиерът Бинали (със сигурност съгласувано с шефа му – президента), заяви, че "един справедлив процес ще е по-сурово наказание за заподозрените заговорници, отколкото смъртна присъда".

"Човек умира само веднъж, ако го екзекутираш”, каза Йълдъръм пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието, цитиран от АФП и БГНЕС. И допълни: "За тях има по-сурови начини да умреш от смъртната присъда. Това е безпристрастен и справедлив процес”.

Изявлението нае Йълдъръм сочи промяна на тона, след като по-рано този месец Ердоган се мотивира, че ако турският народ настоява за връщане на смъртното наказание, политическите партии ще се вслушат в желанието му.

Междувременно продължават преследванията на заговорници и на хора, заподозрени във връзки със забранената от закона и обявена за терористична организация – ФЕТО, на ислямския философ и проповедник в изгнание Фетхуллах Гюлен. Истанбулската полиция предприе операция в сградата на Съдебната палата в истанбулския квартал "Картал", съобщава турският всекидневник "Милиет". Операцията се извършва в рамките на разследването на терористичната организация на Гюлен, която турските власти обвиняват в организирането на опита за преврат на 15 юли.

Прокуратурата в Истанбул издаде заповед за арест на 83-ма служители от Съдебната палата. Полицейските екипи проверяват и канцелариите на заподозрените, като за целта са блокирани и изходите на сградата.

При вчерашните си операции в три истанбулски съда полицията задържа 136 служители. Според Анадолската агенция Главната Прокуратурата в Истанбул е издала заповед за арест на 173 души в трите съдилищата в кварталите Чаглаян, Бакеркой и Газиосманпаша. От тях при вчерашната акция вече са задържани 136 души.

В рамките на продължаващата операция срещу противниците на официалната власт полицията е обискирала и 44 частни компании. Паралелно с това са арестувани 120 директори на фирми, за които предварително са били издадени заповеди за задържане.

Обискираните компании са обвинени във финансиране на движението на мюсюлманския проповедник, който живее в изгнание в САЩ. Засега обаче не се споменават имената на нито една от претърсени фирми. Знае се само, че полицията е започнала да обискира компаниите в истанбулските квартали "Юскюдар” и "Умнаризе”, включително и сгради, принадлежащи на неназован холдинг.

Припомняме, че Гюлен отрече да има участие в метежа, а САЩ засега отказват да го предадат на Анкара поради липса на доказателства, уличаващи го като организатор на преврата. Същевременно с това турски съд излезе с решение за ареста на проповедника, като го осъди задочно на 1900 години затвор.

След неуспешния преврат бяха задържани над 35 000 души, от които по неофициални данни 17 000 са арестувани. Десетки хиляди са освободени от армията, полицията, образованието и правосъдието. До края на миналата седмица 81 500 турски граждани бяха останали без работа след неуспешния опит за преврат.

Турция пък днес отново е отправила запитване към гръцките власти за екстрадицията на осемте военни, които са избягали с вертолет в Гърция след опита за преврат срещу Ердоган, съобщава телевизия "Хабер Тюрк”. Според медията искането е отправено от турското министерство на правосъдието.

Турските офицери се приземиха в Александруполис с боен хеликоптер на 16 юли след провала на преврата в родината си. Те са подали сигнал за помощ и са поискали разрешение за аварийно кацане. Военните отричат да са участвали в преврата срещу Ердоган. След това местният съд в Александруполис отреди те да бъдат задържани за два месеца в затвора. Турските офицери бяха признати за виновни по обвинение, че са пресекли незаконно границата и са нарушили въздушното пространство на Гърция.

За разлика от Атина обаче София предаде на Анкара тихомълком и без съд потърсилия убежище в България още преди 9 месеца бизнесмен Абдуллах Бююк , нарочен от турските власти като финансист на организацията на Гюлен. Неговата екстрадиция също бе поискана официално и две седмици по-късно Бююк по думите на турските медии бе "опакован" и предаден на границата на турските служби. Това действие от страна на българската държава предизвика поредица от негативни реакции от страна на обществеността, особено по отношение на безмълвното изпълнение на акта по предаването и разнопосочните коментари от страна на властта.

Масовите арести, приличащи все повече на средновековен "лов на вещици", предизвика и негативни реакции в много страни от Европейския съюз. Най-остри бяха коментарите от страна на Германия и Австрия по отношение на идеята на Ердоган за връщане на смъртното наказание. Стигна се до взаимни обвинения и злостна размяна на реплики на високо дипломатическо ниво между Анкара – с Берлин и Виена. Може да се каже, че отношенията на Турция с двете държави са сериозно обтегнати.

Австрия ще предложи официално на следващото заседание на Съвета на ЕС преговорите за присъединяване на Турция към ЕС да бъдат прекратени. Виена дори вече смята, че трябва да се сложи край на рекета, който Анкара от месеци извършва спрямо ЕС, плашейки Европа, че ще я залее с мигранти.

"Eвропейският съюз може да защити собствените си граници и не е необходим договор с Турция, за да бъде спряна мигрантската криза", заяви австрийският външен министър Себастиан Курц в интервю за австрийския сайт "Фокус". Той е категоричен, че европейските лидери не трябва да се огъват под натиска на Турция за въвеждането на безвизов режим, както предвижда споразумението между Анкара и Брюксел от март. То предвижда Турция в замяна на отпадането на визите да приеме обратно незаконните мигранти от Гърция.

"Не трябва да клякаме пред шантажа и ни трябва не резервен, а нормален оригинален план. Трябва ни силна Европа, която да защитава своите външни граници", подчерта министърът.

Той смята, че Европа трябва да се поучи от държави като Австралия и да изисква молбите на мигрантите да се обработват извън нейните граници.

"Тези, които незаконно влязат в Европа, трябва да бъдат откарани на островите по външните граници и да се изпратят обратно в центровете в безопасни трети страни, а не в Централна Европа", заяви Курц.

Австрийският външен министър направи това изявление ден след поредното предупреждение на турския му колега Мевлют Чавушоглу, че ако ЕС не изпълни обещанието за отпадане на визите за Турция, тя ще преустанови мигрантското споразумение с Европа.