Русия и Западът имат общ враг*

Има и друг "Батаклан", който се простира върху стотици километри от сирийската пустиня и дълбоко в Ирак. Това е театър на страха, в който 10 милиона души или повече са се устремили към изходите. Той проникна в Нигерия, Либия, Афганистан, в части от Северна Африка и Южна Азия. Идеологията, която се проповядва вътре в нея е толкова сложна, колкото и тракането на Калашников. И нейната интуиция като основа е като тази на ракова клетка - да се разширява и унищожава всичко, до което се докосне.

В предаването Question Time наскоро сър Макс Хейстингс, много изявен военен историк и бивш редактор във в. "Телеграф", ми каза, че така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) не е екзистенциална заплаха. Тя не представлява заплаха за нашия начин на живот, каза той, каквато беше нацистка Германия.

С това не съм съгласен. Изследването на конфликти и рак показва, че те са склонни да започват по един и същ начин. Нацистка Германия е пример в това отношение. Първо, разширяването на цвета на картата, по-късно разпростираща се смъртоносна зараза, объркване в ученика защо по-рано не са предприети действия. ИДИЛ може и да не е подкрепен от богатството на нациите, може и да няма огромни армии, но пипалата му вече са проникнали вътре в нас, от Рака до Ротердам, от Дара до Дюсбъри.

Нейните методи представляват различния свят, в който живеем сега. Тези отвратителни варвари обезглавяват хуманитарни работници, хвърлят възрастните от високи сгради и измъчват младите и уязвимите. Тези, които мислят, че може да се ангажираме с такава нечовешка измет, имат къса памет и наивни представи.

ИДИЛ е насочена срещу Русия и Запада с еднаква невъздържаност. И сега, след като руски боен самолет беше свален от Турция, тя се стреми да въвлече целия свят в конфликта за това. От решаващо значение е този инцидент да не отслаби решимостта на все по-голям алианс, чийто общ интерес е ясен. Ето защо поведението на Турция беше толкова контрапродуктивно. Какво си мислят, че правят? Те би трябвало да знаят, че техният народ и Русия имат общ враг - именно ИДИЛ.

Разбира се, фундаменталисткият ислям не може да бъде победен само със сила. Въздушните удари, очертани от министър-председателя, няма да бъдат достатъчни. Барак Обама наскоро обясни, че не е голяма изненада, че недоволни сунити в много части на света, без образование и без перспективи, намират утвърждаване да станат бойци, да се присъединят към "най-безпощадната банда наоколо", особено когато измама, маскирана като религия, им се предлага като част от цялостната програма. Той беше прав, когато каза, че това недоволство трябва да бъде преодоляно чрез образование, развитие и по-добри възможности. Но това не може и не бива да отслаби решимостта ни да унищожим тези, които междувременно се подхранват от това недоволство.

Има умерени сунитски сили и политически гласове в Сирия, способни да предприемат стъпки към по-жизнеспособно и спокойно бъдеще на Сирия. И в по-широкия свят трябва да се предприемат дипломатически действия и стъпки за развитие, за победа над идеологията на ИДИЛ, както и над неговите оръжия, по целия път от джамиите на Източен Лондон до Лахор.

Но на първо място трябва да действаме.

С атентатите от 11 септември заплахата от "Ал Кайда" стана екзистенциална и скоро след това се разрази дълга война срещу тях в Афганистан, където на талибаните им беше даден сигурен пристан от морално банкрутирало правителство. Днес ИДИЛ е много по-усъвършенствана и способна, отколкото тогава беше "Ал Кайда". И винаги ме изненадва, че през дългите години от тогава, когато няма последващо зверство от подобен мащаб, наблюдаваме, че голяма част от обществеността на Запад изглежда се убеждава в безсмислеността на мисията. Това ще доведе до провал - друга опустошителна атака, и ще докаже своята стойност. Тези доводи са неверни.

Акцията в Афганистан не оздрави управленските проблеми в страната, които са много комплексни и датират от векове. Направени бяха грешки, без съмнение, но лидерите на "Ал Кайда", посредниците на властта и вземащите решения бяха проследени и убити и организацията сведена до нула.

Сега ние казваме, че ИДИЛ е "заела нейното място". Това е небрежно мислене. Твърде често чувам действията в Афганистан и Ирак да бъдат смесвани като едно и също нещо и че всичко, което Западът е направил в последните 14 г., само е превърнало света по-опасно място и нищо не можем да направим. Не мога да приема това. Отчасти ИДИЛ е следствие на лошото планиране след инвазията в Ирак, но също така и на Арабската пролет и гражданската война в Сирия. Те не са наши творения.

Тоталитаризмите на ХХ век процъфтяваха, прикрепени към държавната власт. Днес те са свързани най-вече с ислямистките терористи. Има нови армии и идеологии, които трябва да бъдат победени. И точно както Чърчил пристъпи към предизвикателството, където Чембърлейн отстъпи, така и на нас ни трябват смелост и политическо ръководство, за да се борим с най-новата заплаха за цивилизацията.

Преди седемдесет години Русия и Запада се сближиха, когато приликите им надделяха над техните различия пред лицето на нещо противно. Както хората от Париж до Палмира знаят, това е една чиста проба екзистенциална заплаха и както сър Макс знае, историята няма да бъде милостива към умиротворители.

*Коментарът на Евгений Лебедев е публикуван в британския вестник "Телеграф". Авторът е собственик на в. "Индипендънт" и на в. "Лондон Ивнинг стандарт".