Страната не върви зле, обаче всички пищим на умряло

Деян Кюранов - доктор по философия и практически политолог, както сам се определя, от Центъра за либерални стратегии коментира по БНР обществените нагласи преди предсрочните избори и оплакванията от интервюирани граждани от високите цени и влошеното качество на живот.

От 33 години наблюдавам нашия политически процес - откакто го има, когато замени идеите по висшите етажи на Българската комунистическа партия, и имам някакъв опит. Това, което чуваме, не е, което хората мислят, а това, което хората говорят. Да каже в момента някой, че е добре, значи, че е крадец, лъжец, едва ли не убиец. Такава е общата линия у нас, това се чува от повечето медии, това е, което смятат, че е правилно да се говори.

У нас мнозинството от хората е корумпирано, поради което избира корупционери на власт и толкова време държа Борисов. И имат намерение да го турят пак на трона. Това за мен е естествено. Обективно нещата хич не са зле, но хората казват: всичко е лошо.

В момента данните са, че почти 5% нараства тази година БВП на България. Като цяло страната не върви зле, обаче всички пищим на умряло.

Вече мисля, че хората започват да мислят, че има някаква реална политика. Това дали ще бъдем обърнати на Запад и против Русия, или ще бъдем обърнати към Русия и против Запада - вече не е както Борисов се оправяше и така, и така. Вече не е така, Украйна воюва на живот и смърт, а ние гледаме да не се намесваме - странна позиция. Хората разбират, че от тази политика, от световните неща зависи колко ще струва олиото у нас, не от хрумването на някой, който иска да изкяри и да излъже. Тоест за първи път реалната политика започва да се промъква сред хората. И както сега говорят с клишета, ще започнат за осъзнават, че от техния избор зависи нещо. Струва ми се, че има податки за това.

В момента няма нормален политически социолог, който да може да каже кое е по-добре за "Продължаваме промяната" и "Демократична България" - да се явят заедно или поотделно. Това просто в момента не е предвидимо, има такива ситуации в политическата социология. И те не знаят, и ръководствата им не знаят кое реално ще бъде по-добре. И в края на крайщата това не е особено важно. Това е малко като политическа клюка в момента.

Във всеки случай е ясно, че в един бъдещ парламент те ще си сътрудничат. "Продължаваме промяната" показаха, че не обичат да се съветват със своите партньори в коалицията. Много е вероятно поради това те да не искат да се явят заедно. Не е ясно и това как избирателната активност ще повлияе на резултата. Доскоро статуквото ГЕРБ печелеше от ниската избирателна активност. Сега не е ясно.

Ще си посипя пак главата с пепел - и аз, както и други, които бяхме с протеста през 2020 г., се предоверихме на президента - това е мила дума. Аз мисля, че се самоизлъгахме. Особено пък, когато срещу него застана една креатура на ГЕРБ, която беше просто жалка поява в политиката на някакъв случаен човек. И аз се предоверих на дебата, в който Радев безспорно доминираше. "Ам' че какъв да е Крим, освен руски?" - оказа се, че това било ключово за Радев, пък не ни се вярваше.

Не мисля, че можем да влезем в ситуация на квазипрезидентска република с поредица служебни правителства. Да преброим пилците наесен.