Шефът на Пентагона Аштън Картър пътува из Европа с нов товар – 250 американски танкове и БТР-и, които до края на годината ще бъдат разпределени три прибалтийски държави и в Полша, Румъния, България и Германия. Как и защо в тази компания е попаднала Германия, която има свои собствени мощни въоръжени сили, на мене лично не ми е много ясно, но въпросът не е в това.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг поддържа и приветства тази инициатива.
Но важното е, че всичко това се прави, разбира се, по молба на самите европейци. При всички случаи има такива искания в Полша, Литва, Латвия и Естония, при това много настойчиви, и аз даже бих казал сърцераздирателни.
Защо?
Отговорът е ясен. Русия "анексира" Крим и "нахлу" в Донбас. Това са, така да се каже, фактите.
Освен това Москва иска да "възстанови Съветския съюз и даже е възможно да "вземе цяла Украйна и Полша". Това са работни хипотези, на които обаче някои европейски и американски политици, експерти и журналисти предадоха тежестта на аксиоми, т.е. истини, за които няма нужда от доказателство.
И следват защитата на демокрацията, евроатлантическата солидарност и т.н.
Можем да се отнесем към тази последователност от факти, прогнози и аксиоми по различен начин, но защо приближаването на руските БТР-и към руската граница е разбираемо. Въпросът е на първо място Русия да бъде ограничена. И на второ място – дали ако режимът в Украйна рухне, САЩ и техните политически васали от ЕС, ще престанат да го поддържат. Тази подкрепа е към края си и в случай на нови военни действия в Източна Украйна ответният удар на опълчението в Новорусия може да постави Киев в ситуация, при която наистина да има нужда от подкрепа от военни професионалисти. И техниката за тях трябва да бъде готова. А как може да е най-близо до театъра на военните действия?
Ясно е, че заради това е необходима Полша. Въпреки, че само ако сте в състояние на делириум може да си помислите, че Путин ще тръгне да завладява тази страна, антируските фобии и комплекси са генетична основа на полската политическа управляваща класа. Този въпрос отдавна не е политически, а медицински. И нищо не може да се направи.
Но защо участват и някои малки източноевропейски страни?
За Румъния е ясно, тя следва своя интерес в Молдова, наличието на картата на която, не се вписва в концепцията за "Велика Румъния". В България има своя подобна концепция. Трябва да изтъкне отдавна вече забравеното – да живее някаква уж там "велика България". И аз се съмнявам, че дори управляващата класа в България, която много предаваше Русия, се опасява от агресия от страна на Москва. Мисля, че тук всичко се свежда до прости поръчки от Вашингтон...
Виталий Третяков, "Русия сегодня"