Трябва да намерим сили да простим на младите руснаци, които са лъгани и пращани на война

Вчера омиротвориха детска болница. Изпратиха снаряди и по бременни жени. Все неща, които ни карат да си представяме как се ръкуваме с вратовете на изродите, натиснали копчетата в извратената си компютърна игра.

Тази сутрин изгледах едночасова пресконференция на няколко от тези руски момчета, които вече са свалили оръжие в Украйна. Разказите им са трудни за преглъщане - простички, истински. Казали им, че ще започнат учение с беларуската армия. Вечерта преди старта събрали всичките им лични документи и мобилни телефони, а през нощта тръгнали. Разбрали, че не са на учение, когато минали покрай първите трупове. А по нашивките им разбрали, че са в Украйна.

Разказаха още интересни неща. Например как по същия начин са били изпращани в Крим, преди 8 години. Или как са ги изсипвали в Сирия, преоблечени като военна полиция. На оцелелите са връчвали медали за храброст, но малцина са останали на служба след тези акции. Срамът явно тежи повече от медалите.

Знам, че е трудно, но ще трябва да намерим сили да простим на тези млади руснаци в пагони и да ги приемем обратно в света на нормалните хора. Този път за тях ще е труден, криволичещ и пълен с мрачни сенки, в които ние с вас дори не бихме искали да надничаме.

Радослав Бимбалов