Турско кафе с руската мечка

Владимир Путин и Реджеп Ердоган имаха различни периоди във взаимните си отношения: бяха приятели, след това врагове, а сега какво? Отново приятели? Сред победата срещу заговорниците турският лидер се старае с все сила да върне симпатиите на своя руски колега. Опасявайки се от захлаждане на отношенията с Евросъюза и НАТО, а също от задаващите се икономически трудности, Ердоган изглежда е решил да се сближи с Москва.

Още преди кървавите събития в Анкара и Истанбул турският лидер изпрати "извинение" за свалянето на руския военен самолет от турски изтребител през ноември миналата година (слага тази дума в кавички, защото според някои преводачи тя липсвала в посланието – бел.ред.). След провала на военния преврат в Турция властите веднага съобщиха за ареста на турските пилоти, свалили руския самолет, удобно бе посочена тяхната "причастност към преврата". Скоро след това Анкара обяви, че решението за свалянето на руския изтребител било взето от един от турските пилоти без знанието на по-висшите власти.

Някои ирански медии обявиха, позовавайки се на дипломатически източници в Анкара, че руското Министерство на отбраната е предупредило Ердоган за военния преврат. На свой ред Кремъл предпочете да забрави обвиненията си срещу Турция, която доскоро наричаше един от главните подстрекатели на "Ислямска държава" в Сирия, а руската пропаганда радикално смени тона си към Ердоган. Освен това турският президент скоро получи и покана за посещение в Русия.

Ако съдим по тези и ред други признаци и особено, че Кремъл пръв осъди държавния преврат в Турция, може да се направи извода, че сме свидетели на сериозно сближаване между Путин и Ердоган.

На пръв поглед, това може да бъде твърде изгодно за Путин. Представете си Турция, напускаща НАТО! Истински подарък за руския лидер. Югозападният фланг и Черноморският регион вече няма да създават толкова грижи, а за Средиземно море ще бъде осигурен по-безопасен достъп. Би могла да бъде неутрализирана и система за противоракетна отбрана на НАТО. Ракетите са разположени в Румъния, но необходимият за управлението им радар се намира в Малатия (Турция).

Налице е още една взаимна изгода: Турция би престанала да безпокои руснаците с въпросите за Абхазия и Южна Осетия, а Москва не би акцентирала вниманието си върху това как Анкара решава кюрдския проблем. Въпреки това залагането на диктаторски и авторитарни режими от страна на Москва не й носят особени ползи.

За стабилизирането на обстановката в страната си Ердоган се нуждае от значителни икономически и финансови ресурси, Русия обаче не може да окаже сериозна помощ в тази област. Вярно е, че Москва отново позволи на руснаците да почиват в Турция, но това няма да е достатъчно, защото политическата нестабилност кара туристите (дори и руските, които не се страхуват) да търсят по-безопасни места. Същото е в сила и за руските инвестиции в турската икономика.

При възстановяване на двустранните отношения с Ердоган Кремъл трябва да отчита, че турският лидер е загрижен единствено за личната си власт и "дружбата с Русия" му служи единствено за засилване на собствените му позиции вътре в страната.

Така че всеки един момент тази "дружба" може да се трансформира в "удар в гърба" на Путин . В случая с Турция може да се каже, че не всичко, което е в разрез с интересите на Запада, непременно е благоприятно за Русия.

Анализът на Жозе Милязеше е публикуван в португалското издание "Обсервадор", цитиран от БГНЕС