Фрау Меркел под натиск

Миграционната криза се превръща във все по-остър политически проблем в Германия. Според допитване на института за проучване на общественото мнение "Аленсбах", половината от анкетираните са силно обезпокоени от въпроса как Федералната република ще се справи с положението. При това по-голямата част от запитаните повече мислят за рисковете, а не за шансовете, които могат да възникнат заради големия брой мигранти в бъдеще. В края на октомври над 200 бургмистъри от федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия, която е особено силно засегната от проблема с издръжката на мигрантите, изпратиха до канцлерката писмо с молба да ограничи миграционния поток.

В правителствените кръгове вече плъзнаха слухове, че политическата кариера на Меркел няма да издържи изпитанието, наречено миграционна криза. Идеята за създаването на транзитни зони за бежанците предизвика бурна дискусия, особено в рамките на правителствената коалиция, където инициативата беше разкритикувана от Германската социалдемократическа партия /ГСДП/.

Дясната популистка партия "Алтернатива за Германия /АГ/, която обяви бежанския проблем за ключова тема на своята програма, се ползва с все по-голяма подкрепа. Според последното ежемесечно допитване на ARD-Deutschland Trend, рейтингът на АГ е нараснал до 8%, докато в същото време коалицията ХДС/ХСС губи подкрепа.

Всичко е въпрос на търпение?

Заедно с наплива на бежанците и мигрантите расте и натиска върху германското правителство. Меркел, на свой ред, призова за търпение. Тя възнамерява коренно да промени европейската и националната миграционна политика. Но Меркел не може да осъществи поне засега тези планове. Механизмът за разпределение на бежанците в страните от Европейския съюз не работи. На третата поредна извънредна среща на ЕС, която се проведе на 25 октомври, се обсъждаше и този въпрос.

Борбата с причините, провокиращи мигрантите да напускат граничещите с ЕС региони, която Меркел включи в дневния ред, е още по-дългосрочна задача в сравнение с мерките, които канцлерката планира в Европа. А в същото време дори Швеция, която се смята за образцова страна в миграционната политика, признава, че не може да се справи с бежанския поток. "Ние сме на ръба на възможностите си", сподели шведският премиер Стефан Льовен.

Тези настроения станаха причина за това по-рано от планираното да влезе в сила новият миграционен закон във ФРГ. Той беше одобрен от бундестага, а след това по-ускорената процедура – от бундесрата, след което неговото влизане в сила беше изместено от 1 ноември на 24 октомври.

Тази бързина само на пръв поглед изглежда преувеличена, значението дори на една седмица в създалата се ситуация не трябва да се намалява. Сигналът за действие трябва да успокои обществеността. Това имаше предвид началникът на канцеларията на федералния канцлер Петер Алтмайер, когато в интервю за обществената телевизия А Ер Де нарече влизането в сила на закона положителен сигнал.

Ожесточаване на правилата за приемане и депортация

Новият закон съдържа значителни изменения на миграционното законодателство. Разделът за признаване на Албания, Косово и Черна гора за безопасни страни е озаглавен така "Защита за политическите бежанци, а не за икономическите мигранти". В момента всички страни от Западните Балкани се смятат за безопасни от Берлин. Това означава, че хиляди техни жители /предимно от Албания/ вече няма да имат шанса да получат статут на политически бежанци в Германия.

Освен това, ако молбата за предоставяне на убежище е отклонена, а срокът за доброволно напускане е изтекъл, тогава мигрантът няма да бъде информиран затова, кога именно ще бъде депортиран, за да не му позволят да се скрие от властите. В момента в Германия има 190 000 души, чиито молби за бежански статут са отклонени. 140 000 от тях са получили правото да останат в страната, отсрочвайки депортацията, останалите ще трябва да напуснат Германия незабавно.

Законът също така удължава от 3 на 6 месеца пребиваването на молителите на убежище в центровете за първичен прием, откъдето те в случай, че им бъде отказано такова, веднага могат да бъдат депортирани в родните си страни. Тази мярка беше свързана с това, че в общежитията, където след това се настаняват мигрантите, трябва да има повече свободни места за тези, които имат шанс да получат убежище. Освен това молителите за убежище повече няма да получават налични пари – те ще бъдат заменени от храна, дрехи и друга социална помощ. 

--------------------------------------------------

Кай-Александър Шолц, DW. Превод БГНЕС