Големите победители и губещи след вота в САЩ

Президентските избори в САЩ доставиха точно каквото се очакваше – победа и втори мандат на настоящия държавен глава Барак Обама, запазен контрол върху Сената от Демократите и на Конгреса от страна на Републиканците.

И макар на пръв поглед статуквото да се запази и днешния ден да изглежда същият като вчерашния, някои неща в страната все пак се промениха.

От либералните победи в отделни щати до появата на големи електорални въпроси пред Републиканската партия, нощта на 6 ноември предложи интересен списък с победители и победени.

Победителите

Барак Обама. След като преди четири години влезе в историята като първия президент на САЩ от афроамерикански произход, сега демократът успя не само да спечели втори мандат, но и да го направи с относително висока разлика, предвид високата безработица и все още незадоволителното представяне на икономиката. Сега очакванията са той да се опита да обедини страната, имайки предвид че вече няма да се тревожи за преизбиране и ще се опита повече от всичко друго да остави добро наследство. Наближаващата "фискална пропаст" в края на 2012 г. ще бъде и първото му сериозно изпитание за това дали следващите четири години ще бъдат години на консенсус.

"Фискалната пропаст" всъщност е медийното име на куп жестоки автоматични съкращения в бюджета, заложени нарочно от демократи и републиканци миналата зима с цел двете партии да постигнат компромис. Очаква се битката да бъде доста жестока, а краинйят срок (31 декември) наближава.

Нейт Силвър. Математикът и автор на блога "538", хостван от The New York Times, използва методите на статистиката и усредняването на социологическите проучвания от най-големите компании преди изборите, за да предскаже изключително точно изхода.

Така и стана – Нейт Силвър позна всички 50 щата в електоралната колегия и почти всички местни избори за сенатори, позовавайки се на данните на социологическите агенции и математическите си модели. Той бе постоянно подлаган на огромна критика и натиск преди изборите, особено от водещи консервативни политици, тъй като предвиждаше сравнително лесна победа на Обама. Въпреки обичайните обвинения за либерален уклон на блога му и за манипулиране на социологическите резултати, в крайна сметка се оказа че математиката и обективността дават далеч по-добра прогноза за изхода на изборите от който и да било политически експерт с конкретна цел пред себе си.

Демократическата партия. След като преди две години преживяха изключително тежка загуба на срочните избори за конгресмени и сенатори, сега Демократите с право празнуваха не само втория мандат на своя президент, но и възстановяването на поне малко от загубеното си самочувствие. Те успяха да спечелят нови 2 или 3 (преброяването още тече) места в Сената и да запазят мнозинството си – цел, която хич не изглеждаше лесна преди няколко месеца.

Статуквото в долната камара на Конгреса се запази и Републиканците все още са с голямо мнозинство, но Демократите все пак спечелиха няколко трудни битки и взеха няколко нови гласа за следващите две години. Не е за пренебрегване и трудната победа на доста либералната Елизабет Уорън в Масачусетз, което веднага подтикна някои опитващи се да изпреварят събитията анализатори да я спрягат за кандидат през 2016 година.

Либералните каузи. Либерална Америка празнува и още няколко по-малки, но много важни победи. В щатите Колорадо и Вашингтон жителите гласуваха за легализация на марихуаната. И въпреки че това най-вероятно ще доведе до тежка съдебна битка заради противоречие с федералните закони на САЩ, победата е важна стъпка за подкрепящите каузата за декриминализиране и легализация на забранената все още субстанция.

Щатите Мериленд и Мейн пък разрешиха еднополовите бракове и станаха първите, направили това чрез референдум (след над 30 неуспешни опита!). В новия сенат също така ще постъпи и първият сенатор, открито обявил хомосексуалността си – Тами Болдуин, която освен това ще бъде и първата жена, избрана за позицията от щата Уисконсин. Общо жените в Сената пък този път ще са рекордните 19 от общо 100.

Големите губещи

Мит Ромни. След повече от 7 години кампании, изхарчени милиарди долари, загубена партийна номинация от Джон Маккейн през 2008 г. и много трудно спечелена такава през 2012-та, Ромни най-накрая се чувстваше съвсем близо до мечтата си да стане президент.

Но бившият губернатор на Масачусетз така и не успя да си изгради устойчив образ и до последно за много американци изобщо не бяха ясни позициите му по ключови въпроси. Постоянната смяна на вижданията му с цел да се хареса на повече гласоподаватели му изигра лоша шега и той загуби най-важното състезание в живота си, което най-вероятно значи и край на кариерата му в голямата политика.

Карл Роув. Бившият съветник на Джордж Буш-младши и настоящ политически анализатор на ултраконсервативната телевизия Фокс Нюз успя да направи за смях себе си и репутацията си, след като в продължение на близо час оспорваше резултатите от вота в Охайо в ефир. Той бе гост в студиото на Фокс, където настроението обяснимо бе минорно през цялата вечер.

Когато обаче екипът на телевизията предвиди победа за Обама в Охайо (а с това и самите избори) на базата на около 70% от преброените гласове, Роув избухна в ефир, твърдейки че математиката е грешна. Това накара дори явно консервативна водеща като Мегън Кели да го попита директно доколко нещата опират до математика и доколко до личните му пристрастия. След това обаче тя и камерите на Фокс все пак се разходиха до стаята на анализаторите и на Кели се наложи да води меко казано странен диалог и да попита собствените си колеги дали са наистина сигурни в прогнозата си.

Спорът между различните крила на Фокс развесели либералната част от Америка, която с нескрито злорадство наблюдаваше как Роув отказва да приеме простата електорална математика и да продължава да живее в алтернативна реалност.

Тод Ейкин и Ричард Мърдок. Двамата републикански кандидати за Сенатори бяха считани за фаворити в своите щати само допреди няколко месеца, но нелепите им изказвания за абортите и женското тяло (на Ейкин) и за тайнствената връзка между абортите, Бог и изнасилванията (на Мърдок) им костваха скъпо. Двамата загубиха съответните избори, а с това и надеждите на Републиканците да вземат контрол над Сената и сериозно да компенсират за загубата на Ромни.

И докато Ейкин и Мърдок са поне за известно време вън от сметките на партията, крайно неуместните им забележки изглежда най-накрая ще предизвикат вътрешен дебат относно позициите на Републиканците по важни социални теми. Променящата се американска демография и активното участие на традиционно по-либерално настроените по социални теми групи – малцинства, млади хора и жени, означават че на консерваторите в САЩ ще се наложи да преосмислят някои от по-крайните си позиции.

Това от своя страна може само да помогне за изграждането на смислен дебат в страната по ключови за избирателите въпроси като аборти, права на гейовете и имиграционна реформа.

Според повечето анализи на изборите, именно тези теми са дали предимство на Барак Обама в момент, в който по-голямата част от американците така и не бяха убедени в неговия план да изправи икономиката на крака. Сега пред президента предстои да ги опровергае и да се опита да обедини една разделена нация, у която предизборната треска ще премине доста бързо и ще бъде заменена от напрегнато наблюдение на наближаващата по празниците "фискална пропаст".

*Материалът е специално за iNews от българина Лъчезар Манасиев, който учи "Международни отношения" в Johns Hopkins School of Advanced International Studies.