Горанов съвсем "замаца" положението с дълга пред Тристанката и обществото

Казват, че аристократите  може да вървят с вдигнати  гордо глави дори и да шляпат до коленете в кал. У нас така нареченият елит обикновено носи калта със себе си и "замацва" положението, където и да стъпи. 

Днес  финансовият министър Владислав Горанов даде нагледен урок как се оставят  следи по килима, като зацапа този на Тристранката, докато работодателите се опитаха да обсъдят  с него тегленето на новия външен дълг. 

Около мътната история със заема от 16 млрд. лева финансист номер 1 успя да внесе още тъмни нюанси  и съвсем окаля  ситуацията. Вместо да се чуят поне част от отговорите, които всички очакваме, но вероятно няма да получим дори и след тегленето на заема, станахме свидетели на високомерната арогантност на финансовия министър. 

Единственото, което стана ясно днес е, че  на някой му липсва доброто възпитание. Вместо да обясни разбираемо и логично за дълга, Горанов нападна бизнеса. "Искам да изясним кой в какво качество стои на тази маса, защото се претендира, че това са само национални представителни организации", заяви министърът и на практика оспори представителността на социалните партньори в Тристранката. Това е притеснително не само от гледна точка на етикета. 

Осведомеността, предполага се, е ключово изискване към заемащия министерски пост. Всеки в Тристранката, а и обществото са наясно, че има специална наредба, която регламентира участието на работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Беше направено специално преброяване и в резултат "около масата" в Тристранката се наредиха само синдикалните и работодателските организации, които доказаха своята представителност.

Дали финансист номер 1 е чел нормативната уредба или  просто не й обръща внимание не е толкова важно. По-важно е, че той умишлено опита да делегитимира единствената структура, която изпълнява нещо като обществен контрол над кабинета.

"Какво общо има дългът с доходите и жизненото  равнище външният дълг?!", попита той, ядосан, че трябва да дава обяснения пред тези, които инвестират в икономиката и тези, които изработват националния продукт с ръцете си и ще плащат задълженията от джоба си. След което стреля от упор: "Колко БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени?"

Тази неуместна агресия напълно уместно ни тревожи и ни кара да се питаме дали все пак няма нещо нередно в цялата работа с дълга. У нас през последните години стана правило, когато държавен чиновник с висок пост няма легитимни аргументи, да демотивира опонентите си с грубост и високомерие.

Всъщност и самите социални партньори може би имат известна вина за това. Твърде често те - заедно и поотделно, бяха употребявани за легитимация на изгодни за властта решения. Ако продължи така, големите и тежки реформи в ключовите сектори ще останат само обещания от първите месеци в управлението на "променения" Борисов. Нулева подкрепа от страната социалните партньори, провокирана от нулевата чуваемост на правителството,  ще ни върне в изходна точка. Така здравеопазването ще си остане блато, в което ще продължат да потъват милиарди от осигуровките ни, пенсионната система ще продължи да се разпада, а доходите ще продължат да бъдат видими само с лупа.