Дали децата на англичаните странят от малките българчета, когато прекрачват дверите на училищата в Лондон? Това е първият въпрос, който си зададох, когато разбрах, че в една българска община българските родители не искат децата им да учат с деца на бежанците. Масовото мнение в тази община зашлеви звучен шамар на етническата толерантност, като обяви децата на сомалийците и афганистанците за недостойни да учат с българчетата.
Мотивите са все рационални и правилни. Бежанците са бедни. Те нямат пари да се лекуват. Не че българското образование цъфти и връзва... Респективно – бежанците пренасят болести – варицела, дори и глисти. Освен това и са с неясен статут.
Поради тези причини в община Ковачевци ще свикват извънредно заседание на общинския съвет. Защото, както съобщи шефът на съвета Венцислав Тодоров, местното население е недоволно, че децата на бежанците, настанени в лагера, ще учат с техните в селското училище в Калище. Тези, около десетина деца на емигранти, плашат изключително силно родителите на българските им връстници.
И сигурно защото училището е със статут на "защитено" всички изведнъж се втурнаха да го защитават от децата на бежанците.
"С решение на Общинския съвет всички ученици получават безплатна закуска, без такса е и детската градина. Бюджетът на общината е под 1 млн. лева. Не можем да си позволим да отделим средства за издръжка и на имигранти с неясен статут", заявиха от общинската управа в материал, публикуван в БТА.
Неясният статут е също толкова страшен и опасен, колкото и варицелата и глистите. Само дето има по-трайни последици. Но, за да ги осъзнае човек, трябва да напусне селския двор и да разбере, че десет деца, които по всички международни норми имат право на живот, на образование, на здравеопазване. Тези права имат и децата на българските емигранти в Лондон. А те с какъв статут са? С ясен?