На 11 юни 2012 г. по покана на председателя на БАН академик Никола Съботинов в София пристигат постоянният секретар на Френската академия на науките професор Катрин Брешиняк и вице-президентът на Академията професор Даниел Рикие, отговарящ за международното сътрудничество. Това съобщиха от Българската академия На 12 юни в 11:00 часа в заседателната зала в Централното управление на БАН, от името на Френската академия на науките, професор Брешиняк ще подпише рамково споразумение за сътрудничество с Българската академия на науките.
В качеството си и на посланик за специални поръчения на Френското правителство по въпросите на научните изследвания, технологиите и иновациите, професор Брешиняк ще изнесе, на 11 юли от 18:00 часа, в хотел Шератон, лекция на тема: "Европа и научните изследвания: главните действащи лица”. Лекцията се организира съвместно от Българската академия на науките и Френското посолство в София.
Професор Катрин Брешиняк, главен научен секретар на Академията на науките на Франция, започва кариерата си на изследовател през 1971 г. във Френския национален център за научни изследвания. По-късно е изследовател в Канада и Политехниката в Лозана, Швейцария. Последователно е директор на лаборатория във Френския национален център за научни изследвания /1989-1995/, директор на физико-математическия департамент на Центъра /1995-1997/, негов генерален директор/1997-2000/ и по-късно /2006-2010/- президент.
От 2011 година е постоянен секретар на Академията на науките на Франция, където е избрана за член-кореспондент през 1997 г. , а за действителен член - през 2005-та . Тя е автор на повече от 150 научни публикации, автор е и съредактор на 6 монографии. Член е на редколегиите на много от най-важните специализирани списания в областта на физиката.
Областта на изследователските й интереси е атомната физика и по-специално допирните й точки с ядрената физика от една страна и молекулната физика и физиката на кондензираната материя от друга.
През 1994 г. Катрин Брешиняк получава сребърния медал на Френския национален център за научни изследвания за пионерските си трудове в областта на физиката на кластерите- агрегати, групировки от атоми. Когато започва да работи върху този проблеми тя е между първите: задачата която решава е управлявано изграждане на такива групировки чрез последователно добавяне на атоми. В едно интервю споделя: "Когато започнах да работя върху това, което днес наричат наночастици, терминът още не се използваше.
След защитата на докторската ми работа заминах за Канада, където като специализант се занимавах с големи молекули. След завръщането започнах целенасочена работа върху групировки от атоми с размери между 0,5 и 10 нанометра".
Тя иска да види с очите си как става преходът от газова фаза, в каквато отначало се намират атомите на изпарения метал, към твърда фаза след последователното събиране в кластери. За целите на това «строителство» професор Брешиняк използва техниката на свръхзвуковите снопове, които позволяват изграждането на постройката атом след атом като особено интересна е демонстрираната възможност да се види непосредствено как се менят постепенно свойствата.
Тя следи промяната на цвета с натрупването на атомите и как съответно кластерът им придобива свойствата на метал.