Едно „висящо кафе“, моля!

Една история обиколи Facebook през последните дни. Историята за "висящото кафе”. Ето каква е тя, в случай, че все още не сте попаднали на нея:

"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:

- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".

Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:

- Какви са тези "висящи" кафета?

Отговаря ми:

- Почакай и ще разбереш.

След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:

- Трите са за нас, а четирите "висящи".

Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:

- Имате ли "висящо" кафе?

Краткият разказ е създаден от италианския поет и сценарист Тонино Гуера, който описва какво се е случило на него, Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Той всъщност разкрива повече за благотворителна практика, появила се в Неапол.

Схемата е проста, но работи безотказно: хората предварително плащат кафето на някой, който няма пари за топлата напитка, но пък има нужда да опита вкуса й. Той пък, чрез кодов въпрос от типа "Някой поръчвал ли е "висящо кафе?” разкрива пред персонала на заведението, че джобовете му са празни.

Впрочем тази практика непознати да подаряват кафе на хора в неравностойно положение е разпространена в много страни по света. А сега е ред и на българите да покажат, че могат да дават, без да получават.

Какво представлява инициативата "Висящо кафе в България" може да научите от Jenite.bg.