Искаме да докажем, че сме по-добри... или футбол по женски

Тази година България ще се представи за втори път с отбор на Световното първенство по футбол за бездомни. Само че представянето ще бъде може би по-емоционално, а затова и по-атрактивно - по женски.

След като миналата година мъжкият отбор завоюва престижното 14 място сред всички над 60 отбора от целия свят, вниманието сега е фокусирано върху първия ни женски отбор. Това ще бъде първото участие на национален отбор от жени, които ще играят в Познан, Полша през август месец.

Както и миналата година отборът се води по проект на SPORTS MANAGEMENT BULGARIA, който получи лиценз да представя България на престижното състезание между отборите на хора в социално неравностойно положение. Ръководителят продължава да е Виктор Кирков, а треньор на женския отбор е Кирил Кюлев.

Амбицията тази година е жените да докажат, че са по-добрите. По-добри дори и от мъжете. И това не е амбиция на треньора или на президента на клуба, а амбиция на Венера Донева, една от участничките в отбора.

"Искаме победа, искаме да представляваме България и да докажем, че и ние жените можем да бъдем силни", каза пред екипа на inews.bg футболистката.

Нейна съотборничка добавя и малко от своя скептицизъм. Теодора Кодова посочва, че всички момичета трябва да са съсредоточени и да дадат всичко от себе си, а според нея те още не са го разбрали достатъчно добре, не са усетили, че са отбор. Все пак до Световното първенство има няколко месеца и това предстои да се случи.

Венера рита топката от есента на миналата година. Редовно посещава тренировките, тъй като в момента е безработна. Ако подготовката е била миналата година, това едва ли би могло да се случва, тъй като тогава е работела нощна смяна в хлебозавод. Заради здравословни проблеми се е наложило да напусне работа.

В момента обаче футболът не й пречи, а напротив. С широка усмивка Венера казва, че е изключително благодарна на ръководителите Кирил и Виктор за всички грижи и за възможностите, които й предоставят.

"Искат да ни направят хора, да ни помогнат. А аз се уча от моите си грешки", продължава Венера. Тя е и благодарна за предоставения от общината подслон в Дом за временно настаняване в Люлин, тъй като така има вече покрив на главата, а и някаква сигурност.

Венера държи обаче да ни разкаже и за курса по английски език, в който се е включила. Това е допълнителна възможност за участничките в отбора, а и за други момичета и момчета в неравностойно положение, които имат желание да учат. Макар и в самото начало на курса Венера е щастлива, че може да учи неща, които евентуално да й помогнат да си намери работа и да се бори в живота си.

"Достатъчно голяма съм, за да се грижа за себе си и искам да го правя" - усмивката не слиза от лицето на Венера – тази усмивка няма начин да не носи победи, не само на спортни състезания...

Теодора Кодова вече е минала през тръпката на спортната подготовка и участието на турнири. Имала е преди години шанс да играе за известно време в Кипър също като вратар на женски отбор.

Защо се е върнала в България – заради семейството си: майка и по-малка сестричка, за която трябва да се грижи. Момиченцето е с увреждания и усилията на майката са насочени  натам. Затова и Теодора е тази, която работи – в момента в автомивка, след време – не знае къде.

След години прекарани по домове и центрове за временно настаняване от няколко месеца Теодора и близките й живеят в общинско жилище. Малко по малко ще го оправят, тъй като са получили апартамента в окаяно състояние, а тъй като майката е безработна, за Теди работата е изключително важна.

Теодора обмисля обаче как да продължи образованието си. Само признава, че малко я е страх – че е загубила навик да учи и да се организира по такъв начин: "Майка ми иска да уча, но не зная дали ще се справя с това."

Време за тренировките обаче намира винаги, защото: "Спортът за мен е на първо място и винаги съм си съобразявала нещата с него". А отборът и подготовката за световното в Познан Теди усеща като "едно от задълженията ми, сега то е на първо място".

И за образованието си, и за състезанието Теодора е малко песимист, може би от опита, който е натрупала в живота си до този момент.

Известна предпазливост има и в отношението на останалите момичета от отбора и въпреки редовните срещи те се отнасят внимателно и с треньора си Кирил Кюлев. Участвал в подготовката на мъжкия отбор и миналата година, той признава, че контактът с момичетата и жените, макар и по-емоционален, всъщност е по-труден и настъпва по-бавно.

И макар и тренировките да протичат в добри темпове и по план, все още близкият, приятелският контакт не е постигнат напълно. "И това ще стане, има време. Просто нерадостният им социален опит до тук поставя допълнителни бариери при общуване", обяснява Кирил Кюлев.

Именно контекстът е важен, за да може действително на участничките в отбора, повечето от които все още живеят в защитени жилища или центрове за временно настаняване, да се помогне – помощ за намиране на работа, за образование, за да могат и със собствени усилия и упоритост да постигнат някаква сигурност и стабилност. За това все още има време, а и всичко е свързано и с усещането за отборност, убеден е Кирил Кюлев.

Като част от тренировъчния процес предстои подготовка отново в спортната база във Варна през лятото, където, както мъжкият отбор, така и жените ще се възползват от прекрасните условия.
Освен това те имат възможността да изпитат силите си и в поредица от контролни срещи от 24 до 26 юни на турнир в Мюнхен. Там ще могат и да разчупят обстановката в отбора, а и да се сплотят още, защото ще попаднат в състезателна среда, убеден е Кюлев.

А за какво място се подготвя той? Кюлев посочва 5-6 място като напълно реалистично на фона на средното ниво на женските отбори в света. Мексико и Бразилия разполагат както с традиция, така и с кадри в играта. Техните, а и още няколко отбора стоят добре тактически и представляват сериозният противник на българките. Иначе според оценката на треньора не отстъпваме по нищо на останалите отбори – 16 са потвърдили участието си в Познан.

А пък настроението в екипа е, че доброто представяне на мъжкия отбор в Мексико не само трябва да се защити, а и да се подобри. "На всеки му е мечта да постигне нещо на такъв голям форум" - мечта е и на Кирил Кюлев.

Той се надява на по-добър успех не само като извоювано място на Световното първенство в Познан, а и като краен резултат – мечти, възможности и увереност за по-добър живот за всичките момичета и жени в неговия отбор.