Предизвикателствата пред онлайн хазарта

Онлайн индустрията нараства с темпове, с които малко други сектори могат да се похвалят. Правопропорционално на развитието на Интернет и комуникациите нараства и една по-специфична област в онлайн пространството, какъвто е онлайн хазартът.

В момента българското правителство е изправено пред предизвикателството да приеме и гласува проектозакон за хазарта у нас. Няколко различни практики в данъчното и регулаторното законодателство в други страни от Европейския съюз и по света показват какви са рисковете и печалбите при различно формираните данъчни основи, върху които се крепи регулаторната мярка в страните от ЕС.

За мащабите на онлайн хазарта може да се съди по пазара и сумите, които генерира тази индустрия – за девет години в световен мащаб пазарът е нараснал до 26 милиарда евро. Тези цифри са само 8% от общия пазар на хазарта, но онлайн секторът набира скорост, като до момента се движи с ръст от 13% на година за сметка на традиционния пазар, който намалява със същия процент.

Съгласно световната практика има три варианта за действие от страна на правителствата към онлайн хазарта. Те могат да изберат пълната му забрана, да разрешат съществуването на един участник с права за функциониране на този пазар (монопол) или да изберат регулиране на пазара, т.е. множество участници при покриване на специфични изисквания за получаване на лиценз.

Двете най-важни ползи за всяко правителство, което избере пътя на регулиране пазара на онлайн хазарта, са контролът и данъчното облагане.

Създаването на регулаторна система изисква от различните оператори да разполагат с лиценз за дейност. Така правителствата се грижат гражданите да използват хазартни услуги в пазар с гарантирана защита и установени правила. С регулаторните мерки правителствата ще имат възможност и да събират данъчни облагания от дейност, която протича в момента в страната им и по този начин да увеличат ежегодните си фискални приходи.

Петте страни, които ви представяме, са въвели регулации на онлайн хазарта на основа данък върху част от брутната печалба. Това са Италия, Великобритания, Дания и Хонконг. Тук изключение прави Франция, която неотдавна въведе така наречения данък върху оборота. Според експерти обаче този подход ще подкопае успеха на новото законодателство и ще тласне потребителите към нелицензираните оператори, което ще създаде допълнителни проблеми за френското правителство, потребители и лицензирани оператори.

Великобритания

Страната, която традиционно се свързва със залаганията на конни състезания и футболни срещи, през 2001 г. призна потенциалните ползи от елиминирането на 6.75% данък върху оборота и заместването му с 15% данък печалба. Тази промяна е оказала положително въздействие върху развитието на пазара. Проф. Лейтън Вон-Уилямс от университета "Нотингам Трент" пише, че "като се съсредоточава върху маржовете, един данък върху печалбата оставя индустрията в много по-добра форма да се справя с променящите се условия в технологичната и международна среда."

Според професора "с премахването на част от риска за индустрията, на нея й се дава шанс да се конкурира по-ефективно с конкуренцията в чужбина." Освен това британското правителството заключи в свой доклад от 2003 г., че данък печалба е много "по-ефективен, справедлив и устойчив", отколкото данъка върху оборота. Този нов метод на данъчно облагане води до намаляване на незаконната букмейкърска дейност.

Италия

При първоначалното отваряне на своя онлайн пазар за залози Италия въведе следните проценти на облагане за спортни залагания – 2.5-3% от оборота за единични залози и 5% за комбинирани залози. Въпреки това, след дълъг процес на консултации, се прие нов закон, който влезе в сила през 2009 г. С него се въведе 20% данък върху брутната печалба от онлайн игрите на казино, кеш покер и борсите за спортни залози.

По силата на този лицензионен режим размерът на приходите от онлайн залагания се е увеличил от 127 милиона долара през 2007 г. на 550 милиона долара през 2010 г., като в същото време приходите на нелицензираните онлайн оператори са спаднали значително.

Дания

Датското правителство е преминало към синхронизиране на своето законодателство с правото на ЕС, за да създаде лицензионен режим за онлайн залаганията. С него то ще облага всички онлайн продукти за залози с 20% от печалбата им.

Франция

Френското правителство е приело нов лицензионен режим, според който се налага данък от 7.5 процента върху оборота (плюс 1% за развитие на спорта) за онлайн спортни залагания. След въвеждането на този режим институцията, отговаряща за регулиране на хазарта във Франция Arjel, прогнозира, че само 30 онлайн оператора ще кандидатстват за лиценз за работа в страната и това при положение, че френските граждани играят в над 5000 онлайн хазартни сайтове.

Резултатът от действията на френското правителство са, че до този момент няколко водещи европейски оператора, включително William Hill, отказват да кандидатстват за получаване на френски лиценз. Според наблюдатели данъчното облагане в този режим ще трябва да се промени в бъдеще за по-ефективно развитие на пазара.

Хонконг

"Хонконг Жокей клуб" (HKJC) притежава монопол върху конните надбягвания, лотарията и чуждестранните спортове в Хонгконг. През 2007 г. азиатското правителство въведе брутен данък върху печалбата за хазарта, който след направените промени стана 72-75%, като преди тези промени данъкът бе 13-14% от оборота.

HKJC проведе силна кампания, за да спре изтичането на играчи (особено на играчи с висока стойност) към черния пазар, както и да наложи промяна в данъчното облагане с цел увеличаване на данъчните приходи. Въпреки тези усилия обаче, над половината от хазартна дейност в Хонконг е преминала на черния пазар.

Очевидно най-големите рискове идват от баланса между изискванията към компаниите и възможностите им да печелят от една страна, а от друга страна защитата на гражданите от тази индустрия и способността на държавите да си приберат данъците от тази дейност, коментират експертите.