Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул, която е известна още като Желязната църква, ще бъде реставрирана със съвместните усилия на истанбулската община и окръжната администрация, съобщава в. "Хюриет дейли нюз".
Замърсените и потъмнели части на църквата ще бъдат цялостно почистени, а липсващите орнаменти ще бъдат заменени с точни копия, като се използва оригиналния материал. Извитите части на покрива също ще бъдат подновени.
Реставрацията, която ще започне следващия месец, ще възлезе на сумата от 2,5 милиона турски лири, уточнява още БТА. Българската църква в неоготически стил е построена през 1896 г. изцяло от излети железни елементи.
Храмът тежи 500 тона, като парчетата са направени във Виена и са били транспортирани отначало по река Дунав до България, а оттам през Черно море до Истанбул.
Дори вътрешните колони в храма, които приличат на мраморни, са излети от желязо. Съществува легенда, която обяснява защо църквата е била направена на части. Според нея султан Абдул Азиз не бил много склонен българите да си имат собствена църква.
Накрая отстъпил на натиска, но поставил условие да я построят за един месец. Българите, които непременно искали да имат собствена църква, намерили решение, като я направили от желязо.
Българската църква "Свети Стефан" в Истанбул бе класирана на първо място сред десетте най-красиви църкви в Турция преди 4 години.
Класацията бе изготвена по повод коледните празници от духовници, изкуствоведи, скулптори и туроператори. В нея бяха включени само действащи християнски храмове, в т.ч. православни, католически, асирийски, келдански, пише в "Хюриет".
Българската църква "Свети Стефан" бе следвана в класацията от католическата катедрала "Сен Антоан" от 18 век и арменската църква "Мерйемана" от 19 век.
Желязна църква (на английски Tin tabernacle или Iron church) е християнски храм, сглобен от предварително изготвени стоманени и железни елементи. Една от най-големите запазени железни църкви е българската "Свети Стефан" в Истанбул.
Първите железни църкви се появяват в 19 век и са британско изобретение. Британците откриват рифелната ламарина в 1829 година и започват да произвеждат готови църкви, които да изпращат в отдалечените си колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, Густав Айфел, също прави железни църкви, изпращани във Филипините, Мексико, Перу.
Железните църкви са с най-различни форми и дизайни и често са богато украсени. Сградите са използвани като първи храмове на новосъздадени общини от вярващи и много често с прогреса на общината те бързо са заменяни от изградени от тухли и камък постройки или пък е променяно предназначението им.
По тази причина, както и поради факта, че ръждата ги прави много трудни за поддръжка днес в света са оцелели много малко железни църкви. Голяма част от запазените сгради във Великобритания са обявени за архитектурни паметници.