Емил Хърсев очаква догодина икономическият ръст от 4-5%.
"Икономическият ръст ще се окаже значително по-голям от 3%, когато бъдат събрани всички данни, включително и корекциите, които по-късно се правят при ревизията на БВП. Окончателните данни ще бъдат дори 4%. Това е сред най-добрите постижения в Европа и света", коментира финансистът пред "Труд".
"При всяко положение ръстът догодина ще е над този от 2015 г. – тоест към 4-5%. Това ще бъде началото на едно трудно, но дългоочаквано оживление", смята Хърсев.
Според него двигател на оживлението ще бъде фактът, че работим при условия, които са по-конкурентоспособни от тези на основните ни пазари. Става дума за ниските цени на труда, но и нарасналите производствени възможности на българските фирми", отбеляза той.
Хърсев подчерта още, че икономическият ръст е постигнат не "благодарение на", а "въпреки" обстоятелствата. Той смята, че конюктурата е по-скоро негативна, тъй като и България страда от общите европейски санкции срещу Русия, която е наш основен търговски партньор.
Българиският бизнес страда силно и от затягането на кредитната политика на банките, което е много съществено за икономиката ни. Чуждите инвестиции са на символично ниво, посочи финансистът.
Той смята, че и през следващата година водещите сектори ще бъдат в сферата на услугите, като основни ще са софтуерната индустрия и аутсорсингът. "Не бива да подценяваме и машиностроенето. Фармацевтичната промишленост също е сред лидерите. За петролната и добивната промишленост очакванията също за благоприятни", коментира Хърсев.
Финансистът е категоричен, че в банковия надзор трябва да има унификация (съобразяване с принципите на банковия надзор на ЕС). Тези принципи могат да предпазят банките от несъстоятелност, но могат да доведат и до доста по-добри решения от това, което наблюдаваме по казуса КТБ, каза още Емил Хърсев.