ЕС е близо до единно разрешително за чужденци за престой и работа

Европейският съвет даде зелена светлина за учредяване на единно разрешително за пребиваване и работа на територията на ЕС за граждани на страни, които не членуват в Съюза.

Новата норма цели да облекчи административните процедури по даването на разрешение на чужденци да пребивават и работят в ЕС. Съгласие по нея има и от страна на Европейския парламент, като официално ЕП трябва да одобри текста в срок от няколко седмици. След като това стане, директивата ще трябва да се транспонира в националното законодателство на всяка страна-членка в срок от две години.

Съгласно новата директива ще се подава само една молба с данни както за пребиваване, така и за разрешение за работа. Молбата може да бъде подадена до съответната институция както от чуждия гражданин, така и от работодателя му в съответната страна-членка на ЕС. Становище по молбата трябва да бъде взето в срок от четири месеца. При негативно решение властите трябва да предоставят писмен отговор, който да може да се оспори пред съда. Информацията може да бъде съхранявана както в допълнителен хартиен екземпляр или на електронен носител.

Ако чуждият гражданин получи разрешение за престой и работа в страна-членка на ЕС, то той ще има следните права съгласно проектодирективата:

- право да живее на територията на страната-членка, в която работи и да упражнява своите умения само в конкретна професия, която се уточнява в разрешителното;

- трудови права, включително право на заплата и право да напусне работа, право на здравна осигуровка и трудова безопасност;

- свобода да членува в синдикална организация, която защитава правата на работниците в съответния сектор;

- право на образователна квалификация и езикови курсове;

- признание на дипломи, сертификати и други професионални квалификации;

- право на данъчни облекчения при определени условия;

- право да се възползва от стоки и услуги, включително придобиване на жилище;

- пенсионни право и възможност то да се прилага в трети страни при същите условия, при които се прилага когато става въпрос за жители на съответната страна-членка, отиващи в трета държава;