Една различна абитуриентка

Много гадории се изговориха  и изляха в информационното пространство покрай баловете. Пошли снимки, кич, девойки, хиперболизирали отличителните черти на попфолк културата и проектирали ги върху себе си по начин, по който ги прави да изглеждат гротески.

След това снимките заляха интернет и социални мрежи, а по медиите се появиха всевъзможни заглавия от сорта на "Българските абитуриенти - кич, пошлост и безвкусица” и всякакви подобни. Разни хора ме атакуват с тези образи отвсякъде и усещам как всичко това започва да ме дразни.

Ние, българите, имаме удивителната способност да концентрираме вниманието си само върху негативното, да го отделяме прецизно и да го въздигаме на пиедестал. И после защо у нас има само лошо.

Сега обаче искам да се запознаете с Десислава Стоянова, която на 24 май завърши 3-то СОУ "Марин Дринов” в София. Всъщност, тя е Дита - кандидат-културолог и гот.

Всъщност, и това не е - рамките са нейното единствено табу. Има четири пиърсинга по лицето си и няколко стотин надрани чорапогащници. Някои от вас веднага ще ме контрират и ще заявят, че множеството обеци и тежкият грим са не по-малко кич от този, на който се нагледахме в интернет. И може би са прави. Този кич обаче е специален - той е плод на индивидуализъм и в него има мисъл.

Преди всичко обаче Дита е от стотиците готини млади хора в България, които остават невидими сред хилядите екстеншъни, силикон и... Николета Лозанова.

Седя в стаята й, отрупана с плакати на Нова Генерация, Васо Гюров, Depeche Mode, The Cure, Мерилин Менсън, а тя ми говори за последната лекция във Факултета по философия, на която ходила - имало супер много хора и им било страшно интересно.

По стените й - рисунки, художенствени проекти, стил Гигер, трайбъли, книги - светът й, поместен в няколко квадратни метра. Не бих могла да кажа, че Дита е изчистено от несъвършенства същество, чиято цел е да бъде контрааргумент на всичко, което се изля в мрежата. Напротив.

Мацката обаче е индивидуалист и доказателство, че в България има и ДРУГИ абитуриенти. Ето за какво си поговорихме.

Какво става след бала?

- Предимно махмурлук. Това предполагам е основното за всички. Но генерално, изпитвам чувство на облекчение. Вече всичко е приключило – бал, изпити, задължения... Сега е време за почивка, момент да си отдъхнеш и най-вече да помислиш за бъдещето.

И каква е перспективата за бъдещето?

- Чудесна. Всичко предстои. Най-вече университет.

Каква специалност?

- Културология. Да вляза и да уча тази специалност е моя мечта от три години и искрено вярвам, че това ще стане.

Защо точно културология? Икономиката е доста по-перспективна от финансова гледна точка, специално тук, в България...

- Според мен, човек трябва да намери онази роля и място, с които ще е полезен не само на себе си, а и на останалите. Аз мисля, че това е моето място. Пък и винаги съм вярвала в светлото бъдеще – за себе си, за България. Не трябва да се ограничаваме според обстановката – в крайна сметка, ако не стане тук, ще стане някъде другаде. Но първо трябва да се опита тук.

Значи, засега не смяташ да емигрираш като много твои връстници?

- Не. Тук си ми харесва. Трудно е да, но това те прави по-борбен. По този начин започваш да си гониш целите много по-напористо.

Разкажи как прекара бала?

- Балът ми беше доста странен. Имаше доста непривични ситуации. Времето, прекарано с класа мина толкова бързо – отидохме до класната, взехме я, снимахме се, викахме, радвахме се – беше чудесно. Бях с тях само до този момент. В ресторанта не отидох – предпочетох да празнувам с приятели в едно заведение. Честно казано, не сме били особено задружен клас и всъщност събитията около бала доста ни сближиха.

Защо не отиде с класа си в ресторанта?

- Истината е, че много се карахме за мястото, където трябваше да се случи бала и в даден момент всички решиха да не ходят. Но много хора не спазиха това обещание и всъщност само аз и още едно момиче се отказахме. Не знам, не си струваше – за една вечер толкова много ресторанти, глупости...

Имаш ли близки приятели от класа?

- Може да се каже. Имах. Впоследствие добавих и нови. Горещо се надявам да продължавам да се виждам с някои от хората.

Кажи ми, каква е истината за твоите връстници – наситихме се на снимки на поп-фолк герои, на девойки, облечени гротеско, на кич. И това е явление, което се повтаря всяка година. Това ли са хората около теб?

- Ами, честно казано, аз виждам чалга единствено в интернет пространството. Моят свят е много далеч от това. С чиста съвест бих могла да твърдя, че съм заобиколена от много хубави хора, които нямат нищо общо с цялата помия, която ни натрапват. Но, проблемът е, че в България масата винаги е следвала някакви еталони. Никой не търси това, което би му отивало само по себе си. Никой не се стреми към личността, към индивидуалността – това, в което човек би могъл да се открие. България следва потока, мейнстрийма.

И точно това води до тази ежегодна циркулация, за която говориш – когато следваш нещо постоянно, не откриваш нищо ново. Всъщност, това момиче с бодиарта можеше да изглежда доста по-добре, но за жалост не бе преценило добре мерките на тялото си.

Ти самата си доста далеч от този мейнстрийм. Не се ли чувстваш изолирана, можеш ли да вирееш тук?

- Не. Така съм изградила света си, че вирея и то добре. Генерално, аз се чувствам себе си - не се възприемам като изолирана, не се възприемамкато сложена в някакви рамки - например в тези на ъндърграунда или тем подобни - просто се наслаждавам на живота.

Спомена че искаш да учиш културология - не се ли опасяваш обаче, че външният ти вид би могъл да ти изиграе лоша шега?

- Специално културологията е много отворена и готина специалност и хората, които се занимават с нея са чудесни - поне тези, които аз познавам. Разбира се, има издънки, но това не ме притеснява. Най-малкото, науката за младежките субкултури е част от културологията и преподавателите са напълно наясно с това какво се случва, те няма как да съдят по външния вид.

А като цяло, изпитвала ли си някакво специално отношение към теб?

- О, да. Особено в самото начало, когато започнах да се откривам. Защото тогава човек излъчва страх и несигурност, а добре знаем, че каквото излъчваш, това и привличаш. Но това спря. Отношението на околните зависи само и единствено от твоето собствено отношение. Ако си сигурен и се харесваш, никой нищо не може да ти каже.

Как откри себе си и как реши, че точно пънк/готик културата е твоята кръв?

- Ами, бях втори клас. Веднъж гледах предаването "Фрактура” по ММ и там даваха клип на Мерилин Менсън - тогава осъзнах колко много искам да изглеждам като него. Малко след това се запознах и с Depeche Mode и клипа им "Useless” - този мрак в музиката им много ме впечатли. Помня как една съседка ми даваше касетки с лайв изпълнения на Менсън, който бяха с ужасно качество, но аз много ги харесвах. От там всичко си намери пътя - след това се запознах с The Cure и т.н. Главно като визия, всичко запона някъде в седми-осми клас.

Ами, родителите ти? Те как приеха избора, който си направила толкова малка?

- Истината е, че отначало много се притесняваха - и то по-скоро от това някой да не ме обиди или нарани, заради начина, по който изглеждам. И много се дразниха на скъсаните чорапогащници, на тежкия грим, но аз опитах да им обясня човешки, че това не е мода и е нещо, което наистина ми харесва. Факт е, че от 3-4 години започнаха да ме възприемат и видяха, че бих могла да се справя с това.

Ти имаш много приятели - специално тук, в София. На какво го дължиш?

- Ами, знам ли - контактна личност съм (смее се). Пък и гледам да задържам ценните и стойностни хора в живота си. Трябва да има с кого да можеш да споделиш, с кого да можеш да говориш за неща различни от алкохол или следващото парти. Всъщност, такива млади хора у нас има много. И изобщо не говоря за някаква субкултура - те са навсякъде.

Каква е твоята позиция сега - в точно този момент от живота ти - как се проектираш?

- Ами, всичко предстои. Не правиш планове за утре, но правиш планове за след години. Трябва да имаш някакви цели и мечти, които да преследваш, но в същото време трябва да се наслаждаваш на живота и да не губиш моментите. Защото моментите те правят богат.

Какво би казала на твоите връстници, всички, които сега завършиха?

- Пожелавам им да имат мечти и цели и да вярват в тях. Пожелавам им още да открият себе си и да вярват в себе си - това е най-важното.