За да спаси зимата: Европа жертва енергийния пазар

Никога няма да останете сами - това обеща на германците канцлерът Олаф Шолц, след като правителството прие пакет за облекчаване на сметките за енергия. Мерките ще са на стойност най-малко 65 млрд. евро, което се равнява на 1.8% от БВП на страната. Надеждата е, че по този начин ще се запази социалният мир през зимата, която ще удари страната с огромни цени на газа и всичко по веригата. А може дори да остави някои хора без ток и отопление.

Ситуацията в Европа на прага на зимата наистина е безпрецедентна. На континента се води "гореща" война, енергийните цени станаха космически, има проблеми в осигуряването на доставките, предстои влизане в сила на ембаргото срещу руския петрол и никой не може да прогнозира как ще се развият събитията в следващите месеци. Растящата инфлация пък вече започна да предизвиква социално напрежение и политическа нестабилност в различни страни, като това са процеси, които само ще се засилват, ако не се вземат мерки.

Освен Германия Швеция и Чехия вече обявиха такива през тази седмица, за да успокоят гражданите и бизнеса и да им позволят да се справят с повишаващите се цени на енергията. Различни мерки действат във всички страни членки, включително и в България, но превръщането на енергийните доставки в оръжие от Русия поставя на изпитание финансовите ресурси на Европа.

Затова европейските лидери подготвят нов, общ отговор на енергийния шок. На 9 септември министрите на енергетиката на ЕС ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят колективни мерки. "Сблъскваме се с астрономически цени на електроенергията за домакинствата и компаниите и с огромна нестабилност на пазара. Затова ще предложим набор от незабавни мерки, които ще защитят уязвимите потребители и предприятия и ще им помогнат да се адаптират", каза Фон дер Лайен в Брюксел в сряда.

Според изтеклата информация обаче това включва антипазарни и дори социалистически похвати - общи горни граници на цените на газа или електроенергията, отнемане на печалби от производителите на ток, помощи на човек.

Залогът обаче е голям. Ако политиците се провалят, европейските граждани може да поискат премахване на санкциите срещу Русия с надеждата да получат по-евтини енергийни доставки или да изберат нови лидери, които ще го направят. Ако успеят обаче, Европа може да премине сравнително спокойно през зимата и от следващата година да е в много по-добра ситуация спрямо зависимостта си от руските енергийни ресурси. Въпросът е дали жертването на пазара в случая ще е приемлива цена за политическото спокойствие.

Освен Германия Швеция и Чехия вече обявиха такива през тази седмица, за да успокоят гражданите и бизнеса и да им позволят да се справят с повишаващите се цени на енергията. Различни мерки действат във всички страни членки, включително и в България, но превръщането на енергийните доставки в оръжие от Русия поставя на изпитание финансовите ресурси на Европа.

Затова европейските лидери подготвят нов, общ отговор на енергийния шок. На 9 септември министрите на енергетиката на ЕС ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят колективни мерки. "Сблъскваме се с астрономически цени на електроенергията за домакинствата и компаниите и с огромна нестабилност на пазара. Затова ще предложим набор от незабавни мерки, които ще защитят уязвимите потребители и предприятия и ще им помогнат да се адаптират", каза Фон дер Лайен в Брюксел в сряда.

Според изтеклата информация обаче това включва антипазарни и дори социалистически похвати - общи горни граници на цените на газа или електроенергията, отнемане на печалби от производителите на ток, помощи на човек.

Залогът обаче е голям. Ако политиците се провалят, европейските граждани може да поискат премахване на санкциите срещу Русия с надеждата да получат по-евтини енергийни доставки или да изберат нови лидери, които ще го направят. Ако успеят обаче, Европа може да премине сравнително спокойно през зимата и от следващата година да е в много по-добра ситуация спрямо зависимостта си от руските енергийни ресурси. Въпросът е дали жертването на пазара в случая ще е приемлива цена за политическото спокойствие.

Европейските финанси са на изпитание

Енергийните сметки в Европа растат от февруари, когато ЕС наложи санкции на Русия заради нахлуването й в Украйна, а Москва отговори с ограничаване на доставките. Последният скок дойде след решението на 2 септември на групата на най-развитите страни в света Г-7 да наложат таван на цената на руския петрол. На следващия ден Русия обяви, че няма да поднови доставките на газ по "Северен поток 1", който беше спрян уж по технически причини. На 5 септември цената на газа на борсата TTF в Амстердам скочи с около 30% и сега тя е около 10 пъти над средната през септември 2021 г.

За това време настъпи и кардинална промяна в ролята на руския газ за европейския пазар - от 40% дял в момента той е само 9%. И изглежда лостовете за манипулиране на цените от Москва са все по-малко. Показателно е, че след скока на цените заради спирането на "Северен поток" веднага започна спад и към 7 септември вече е на нива отпреди решението на "Газпром".

Въпреки това енергийната агенция на Европейската комисия препоръчва на държавите членки да приложат мерки за извънредно ограничение на цените на едро за доставките на газ и дава две възможности за това. Едната включва поставянето на лимит върху цената на руския газ, като очакванията са, че това би ограничило приходите на Москва за финансиране на войната срещу Украйна. Но не е ясно как и дали въобще би действало - ако руснаците не са склонни да приемат тавана на цените, просто няма да доставят газ.

Втората възможност е да се въведе система за ограничаване, която ще се различава в различните страни в зависимост от техния енергиен микс. Това също е доста неясно на този етап.

Друга мярка ще включва разделяне на страните на "червени" и "зелени" зони, според това кои са най-изложени на прекъсвания на доставките на газ. Цените могат да бъдат ограничени в червената зона, като същевременно остават достатъчно високи в зелената зона, за да улеснят потоците към страните от червената зона. Подобна мярка би намалила въздействието върху цените на електроенергията, но би била "сложна за администриране" и ще разчита на огромно количество координация между държавите, пише в анализ Financial Times.

В координираните стъпки се включва отнемане на завишените печалби от някои производители на електроенергия и насочването им към потребителите.

"Ще предложим таван на приходите на дружествата с ниски разходи, произвеждащи електроенергия. Те генерират неочаквани приходи, които не отразяват производствените им разходи. Сега е време потребителите да се възползват от ниските разходи на възобновяемите енергийни източници", казва председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Това обаче е доста спорен похват, тъй като е насочен срещу най-ефективните технологии и инвестиции и може изцяло да подкопае доверието на бизнеса в европейските правила и политики. Реално се наказват тези, които продават най-евтина енергия на пазара, за да се компенсират другите, които имат големи разходи.

Старши анализаторът на Credit Suisse Йенс Цимерман обаче заяви пред Bloomberg, че предложението за горна граница на цените в ЕС "ще е достатъчно високо, за да не обезсърчи бъдещите инвестиции в технологии, които не произвеждат газ" (повече по темата - в този текст).

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че съвместните покупки на газ на европейско ниво ще помогнат за намаляване на разходите. Той също така подкрепи таван на цените на руския газ. Макрон каза още, че Париж подкрепя данък на ниво ЕС върху енергийните компании, които правят големи печалби поради начина, по който е структуриран енергийният пазар на ЕС - мярка, подобна на данък върху неочакваните печалби, нещо, което Германия вече обяви.

"Това е най-последователният начин да се избегнат изкривявания между страните от ЕС, той е най-справедливият и по-ефективен. Ако такъв подход не се приема на европейско ниво, тогава ще бъдем длъжни да го разгледаме на национално ниво", добави френският президент.

"Всичко изкуствено, което се въвежда от политиците на пазара, на по-късен етап ни довежда до плащане на много, много по-жестока цена. А няма нищо по-естествено от това цените да се свалят, като се увеличи предлагането. Всяка друга мярка като таван на цените - замразяване, мораториум или пък регулиране на търсенето с някакви ограничения или дефицити, са мерки, които в краткосрочен план дават съмнителен ефект, а в дългосрочен - категорично дават отрицателен", заяви за "Капитал" изпълнителния директор на "Овергаз" Светослав Иванов.

Какво правят водещите страни

Като цяло антипазарните и нетипични за демократичните държави похвати вече са в ход в редица страни. Най-голямата икономика в Европа - тази на Германия, приложи най-мащабните пакети от мерки за облекчаване на сметки за енергия. С приетия миналата седмица трети пакет, общата сума става над 95 млрд. евро. Субсидиите ще бъдат от полза за гражданите с финансови проблеми, но и ще подхранват инфлацията, която през август достигна рекордните за страната 8.8% на годишна база. Канцлерът Шолц планира да ги финансира отчасти с данък върху свръхпечалбите на фирмите, които генерират електроенергия от вятър, биомаса, слънце и ядрена енергия. Те постигат високи финансови резултати, защото цената на електроенергията се определя от тази на природния газ. Но това реално означава да се накажат най-ефективните технологии за сметка на по-скъпите и използващи газ централи.

Франция възприе малко по-различен подход. В началото на август парламентът прие пакет от помощи на стойност 64 млрд. евро. Президентът Макрон предложи общи, а не целеви субсидии, и ограничи повишаването на цените, вместо да компенсира тези, които са притиснати от тях. Франция запази цените на газа замразени поне до края на 2022 г. и ограничи покачването на цените на електроенергията до 4%. От 1 септември Париж повиши субсидията за цената на бензина до 30 цента на литър. Очаквано тези мерки до голяма степен водят до по-голям бюджетен дефицит, като очакванията са той да бъде 5% от БВП догодина - това е колкото тази година и 3 пункта над този в Германия.

Правителството напълно национализира енергийния гигант EDF, за да може по-лесно да принуди компанията да поеме разходите за тавани на цените. Франция традиционно е нетен износител на електроенергия, но повече от половината от нейните 56 ядрени блока в момента не работят. По този начин страната трябва да плаща високи цени на едро, за да задоволи нуждите си чрез внос. А това повишава и като цяло цените на тока в Западна Европа.

В Италия усилията за компенсиране на кризата с намаляване на разходите на гражданите помогнаха за свалянето на правителството на Марио Драги. През юни то изготви законопроект за облекчаване на разходите за енергия, който предизвика недоволството на един от коалиционните му партньори, антисистемното движение "Пет звезди", защото включваше разпоредби за използване на централи за производство на енергия от отпадъци, която движението смята за неекологична. Това постави началото на верига от събития, довели до оставката на Драги и свикването на предсрочни избори на 25 септември. Обемът на предоставената от Италия помощ е впечатляващ - 52 млрд. евро. Основният приоритет е ограничаването на сметките за енергия на най-бедните и на енергоемките предприятия.

Какво прави България

На този фон ситуацията в България е доста по-различна. Икономиката на страната не зависи пряко от природния газ, а енергийните мощности за местни ресурси (ВЕИ, ТЕЦ, ВЕЦ), както и АЕЦ "Козлодуй" осигуряват много повече енергия от нуждите на вътрешния пазар. Реално страната е нетен износител на енергия, като за първите 8 месеца на годината зад граница са продадени 9 млн. мВтч, което при средна цена от 500 лв./мВтч прави 5.5 млрд. лв. постъпления.

При налагането на таван на цените това би означавало българските производители да загубят голяма част от приходите си, съответно и печалбите, които сега се използват за изплащането на компенсации към бизнеса. Само за август и септември с решение на Министерския съвет от БЕХ са насочени 970 млн. лв. към Фонда "Сигурност на електроенергийната система", за да може да се покриват разходите за ток на бизнеса над нивата от 250 лв./мВтч, както е според одобрената схема за компенсации. Но пък ако мерките сработят, би трябвало да има и по-малка нужда от компенсации като цяло.

Заедно с това действат и компенсации за бензина и дизела - 25 ст. на литър, както и за топлофикационните услуги - намалено до 9% ДДС. С решение на правителството може да се въведе и схема за подпомагане на цените на газа за крайни клиенти, каквато имаше през пролетта.

Ще бъде ли подкопана солидарността в Европа

Италия е сред страните, в които високите цени на енергията най-вероятно ще подкопаят солидарността на Европа срещу Русия, отбелязва The Economist. На 4 септември Матео Салвини, лидер на дясната опозиционна "Северна лига", призова за преразглеждане на енергийните санкции срещу Русия. Десните са фаворит на изборите, а Лигата вероятно ще бъде част от управляващата коалиция.

Дори в Централна и Източна Европа, където подкрепата за Украйна е най-силна, високите цени на енергията заплашват да подкопаят консенсуса за санкциите. В Прага на 3 септември 70 хил. души участваха в митинг, организиран от крайнодесни и крайнолеви групи, за да осъдят помощта за Украйна и да поискат повече държавна помощ за плащане на сметките. Предишния ден чешкото правителство устоя на вот на недоверие за своя пакет от енергийни субсидии, увеличения на пенсии и заплати и енергийни субсидии, които възлизат на 7.2 млрд. долара, около 3% от БВП.

В България твърдата линия на ЕС срещу Русия се разклати, след като правителството на Кирил Петков беше свалено от власт, а служебният кабинет обяви, че преговаря с "Газпром" за възобновяване на доставките, които бяха прекъснати през април.

Очакванията са дискусиите на срещата на енергийните министри да бъдат разгорещени, каквито бяха в отделните страни. Във Франция Макрон беше критикуван, защото мерки като отстъпките в цените на бензина могат да облагодетелстват повече богатите, отколкото бедните. Това накара Макрон да обещае, че бъдещите мерки за подпомагане ще бъдат по-добре насочени. В Германия индустриалците смятат, че правителството помага повече на домакинствата, отколкото на бизнеса.

Европа ще се справи с енергийната криза, колкото и висока цена да се наложи да плати заради дългогодишната си зависимост от газа и петрола на Русия. Но когато се случват тектонични промени в Европа, каквито не е имало от 80 години, последствията са трудно прогнозируеми.

Източник: "Капитал"