За кафето като изкуство

Ако и вие си мислите за кафето само с понятията "робуста" и "арабика", то не сте единствените. Но има едно място в София, където за кафето се говори за неща като Ява Панкур, Суматра Манделинг, Етиопия Иргачеф и Колумбия Супремо. Венета и Димитър Ашикови правят именно това. През 2010 г. семейство започва с идеята да пече в бутиков формат кафе.

Но зад всичко това си има история.

Тя започва през 2003 година в Окланд, Нова Зеландия, където семейство Ашикови отваря първия си бутик. Там, във всеки по-голям квартал, някой пече кафе. Причината за това е, че новозеландци са възпитани в нещо, което се нарича "кафе култура". Активно се интересуват какво пият, свикнали са да търсят определени сортове и селекции.

Докато в Европа господстват брандовете, Нова Зеландия не робува на марки, а на видове и тяхното качество. Именно това позволява на българския бутик да работи с над 30 сорта арабика, което го превръща в бизнеса с най-голямо разнообразие на местния пазар.

А пазарът е сериозен и много динамичен – само в периода между 2003 и 2010 година фирмите, които пекат кафе, нарастват от около 30 до над 100. Съществува гилдия на професионалистите в бранша и всяка година се провежда фестивал на кафето, на който международно жури оценява работата на роустъри и баристи.

Началото е трудно, защото у нас все още има какво да се желае по отношение на кафе културата. Докато в Окланд конкуренцията е огромна, тук е точно обратното. В качеството си на пионери семейство Ашикови са нагърбени с нелеката задача да създават пазар, което се случва изключително бавно. И все пак, вече има доста клиенти, които разбират какво означават отделните сортове, блендовете от тях, различните профили на изпичане.

Видовете, които понастоящем се пекат, наброяват десетина, а от тях се правят 17-18 различни бленда. Важно е да се отбележи, че сред тях не фигурира робуста.

Как се съхранява кафето и отговорът на други интереси въпроси, може да видите на Fitwell.bg.